Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
Мариса вдигна глава и погледна надолу. Той бе влязъл докрай в нея.
-Как се чувстваш? Добре ли си? - накъсано попита Бъч. Мускулите под обляната му в пот кожа потръпнаха и тя почувства резкия тласък на ерекцията му вътре в себе си.
Изпепеляващо удоволствие лумна дълбоко в нея и тя простена.
-О, Скрайб Върджин... направи го отново. Усещам те, когато го правиш.
-Имам по-добра идея.
Бъч издърпа ханша си назад и Мариса го сграбчи за раменете, за да го задържи в себе си.
-Не, не спирай...
В този миг той отново потъна в плътта й и я изпълни. Очите на Мариса се отвориха широко и тя потръпна, особено когато той излезе от нея, само за да влезе пак миг по-късно.
-Да... - прошепна тя. - По-добре. Така е още по-добре.
Тя не откъсваше поглед от него - мускулите на ръцете и гърдите му бяха напрегнати, коремът му се стягаше и отново се отпускаше, докато хълбоците му ту потъваха в нея, ту пак се дръпваха назад.
-О... Бъч!
Тя затвори очи, за да може да се съсредоточи върху усещанията си. Господи, изобщо не си беше представяла, че сексът може да звучи толкова еротично. Когато затвори очи, съвсем ясно чу накъсаното дишане на Бъч, тихото поскърцване на леглото, прошумоляването на чаршафите, когато той премести едната си ръка.
С всеки нов тласък тя се възбуждаше все повече и повече. Също като него. Много скоро гладката му кожа пламна, а дишането му стана плитко и накъсано.
-Мариса?
-Да... - изохка тя и изведнъж усети ръката му между двете им тела.
-Искам да свършиш, скъпа. Искам да почувствам как свършваш за мен.
И той започна да я докосва умело, без да спира бавните си тласъци. Само след няколко секунди в сърцевината й лумна изпепеляваща горещина и изригна, разливайки се по цялото й тяло, а пулсациите на оргазма я приковаха към него.
-О... да - дрезгаво прошепна Бъч. - Дръж се за мен. Точно така... о, Господи...
Когато тялото й най-сетне се успокои и тя отвори замаяно очи, видя Бъч да я гледа с благоговение... и донякъде с тревога.
-Хареса ли ти?
-Беше невероятно - отвърна тя и сърцето й се сви при вида на облекчението, което се разля по лицето му. - Почакай... ами ти?
Той преглътна мъчително.
-Би било прекрасно да свърша в теб.
-Направи го тогава.
-Няма да отнеме много дълго - прошепна Бъч.
И той отново започна да се движи, а Мариса остана да лежи съвършено неподвижна, попивайки усещането на тялото му в себе си.
-Скъпа? - задъхано каза той. - Добре ли си? Толкова си неподвижна.
-Искам да разбера какво е усещането за теб.
-Божествено! - прошепна той в ухото й. - С теб е божествено.
Той се отпусна върху нея и тялото му, тежко и кораво, забу-шува отгоре й. Мариса разтвори още по-широко крака, а главата й заподскача върху възглавницата под мощния му напор. Господи,толкова бе силен!
В чувствен изблик тя прокара ръце по напрегнатите му рамене, плъзна ги по извития му гръбнак и ги спря там, където телата им се сливаха. Ясно почувства, когато настъпи моментът. Ритъмът му стана по-настойчив, тласъците му се ускориха и зачестиха. Цялото му тяло се съсредоточи в едно движение, което вече нищо не можеше да спре, нагоре, надолу, нагоре, надолу.
Дъхът изскочи между устните му и опари рамото й, потта, която го обливаше, ороси и нейната кожа. Едната му ръка се сви в юмрук, стискайки кичур от косата й, и Мариса почувства лека болка, но не й обърна никакво внимание. Особено когато Бъч повдигна лице и затвори очи, сякаш раздиран от най-прекрасната агония на света.
И тогава престана да диша. Вените на врата му се издуха, той отметна глава назад и изрева. Дълбоко в себе си Мариса почувства мощния тласък на ерекцията му и усети как в нея на вълни, разтърсващи цялото му тяло, се излива гореща течност.
Бъч се отпусна върху нея, омаломощен, пламнал, задъхан, а мускулите му потръпваха.
Мариса обви ръце и крака около него и го притисна към себе си.
„Колко бе красив ", помисли си тя... Колко красиво бе всичко това.
СЪБУДИ СЕ ОТ ШУМА НА ЩОРИТЕ, КОИТО СЕ ВДИГАХА ЗА ПРЕЗ нощта, и от милувката на нечии ръце по корема, по гърдите, по шията й. Лежеше на една страна, а тялото на Бъч се притискаше в гърба й и яките му мускули се движеха в еротичен ритъм.
Опряна в ханша й, горещата му ерекция я търсеше и се опитваше да проникне в нея. Мариса протегна ръка назад и заби пръсти в хълбока му, подтиквайки го да не спира. Той я разбра и без да каже нито дума, се покатери върху нея, обръщайки я по очи върху възглавниците. Мариса ги блъсна настрани, за да може да диша, а Бъч разтвори краката й с колене.