Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
Вик не мислеше изобщо да повдига въпрос, че Мелинда е прекарала нощта извън къщи, но беше убеден, че следващия път, като се видят, нещо у Чарли де Лайл ще се е променило, понеже не беше достатъчно самоуверен, за да се държи постарому. Ще е още по-мазен и плах. Само при мисълта, че Де Лайл изобщо ще дръзне да го погледне в очите, Вик побесняваше.
Концертът на открито беше два дни по-късно. Вик беше изключително спокоен и внимателен и дори в антракта купи разхладителни напитки, макар че, естествено, и билетите бяха за негова сметка. Де Лайл изглеждаше много доволен от себе си. И как не — имаше приятна работа за през лятото сред живителната прохлада на Бъркшир, любовница като по поръчка, на която не беше нужно да плаща — напротив, тя плащаше вместо него и го хранеше и поеше, при това не носеше никаква отговорност за нея, защото беше омъжена. Като връх на всичко на съпруга й не му пукаше! Живот си живееше Де Лайл.
Тоя петък в магазина Вик налетя на Хорас Мелър, който настоя да пийнат по нещо на крак, преди да се приберат — да кажем, в барчето на „Лорд Честърфийлд“. Вик предпочиташе бирарийката, на която викаха „При Макс“, но Хорас възрази, че тя е през две пресечки, докато „Честърфийлд“ е насреща, и Вик отстъпи, понеже щеше да прозвучи странно, ако вземе да спори за подобно нещо.
Де Лайл свиреше на пианото, но Вик въобще не погледна към него. Хвърли бърз поглед към няколкото заети маси и се увери, че Мелинда не е тук. Застанаха на бара и си поръчаха уиски със сода.
— Липсвахте ни миналата седмица в клуба — рече Хорас. — С Мери цял следобед играхме голф. Все се надявахме да наминете.
— Бях се зачел — отвърна Вик.
— Как е Мелинда? Нещо не я виждам напоследък.
— О, добре е. С Трикси ходиха няколко пъти в клуба да поплуват. Само че не в неделя, доколкото знам. — Веднъж беше завела Трикси на басейн, и то след като детето дълго я бе молило.
Де Лайл завърши и няколко души изръкопляскаха. Положително беше станал да се поклони, после го чу да слиза от подиума и да се оттегля.
— Радвам се, че се е попроменила — рече Хорас. — Знаеш ли — ще ми се да вярвам, че не ми се сърдиш, задето съм ти казвал някои неща преди — за Мелинда имам предвид. Никога не съм искал да ти се меся. Надявам се, че си го разбрал.
— Разбира се, Хорас!
Хорас се бе навел към него и Вик се вгледа в сериозните му кафяви очи, оградени от рунтави вежди и малки набръчкани торбички. Личеше си, че наближава петдесетте. Навярно и повече бе видял, отколкото той за своите тридесет и шест. Хорас се надигна и Вик разбра, че се притеснява, че се е смятал длъжен да му каже тия думи. Замисли се как би следвало да му отговори.
— Исках само да знаеш — и Мери мисли като мен, — ние бяхме уверени, че нещата ще се оправят, и сега много се радваме.
Вик кимна и се усмихна.
— Благодаря ти, Хорас.
Налегна го внезапна, ужасяваща потиснатост, сякаш някъде там, вътре, душата му беше пропаднала в непрогледна тъма.
— Надявам се, че поне сте на път да се оправите — додаде Хорас.
— О, да, струва ми се.
— Мелинда изглеждаше чудесно, когато ви бяхме на гости. А също и на танцовата вечер в клуба.
Хорас и Мери им бяха на гости само два дни преди танците. После и те ги бяха поканили, за да чуят заедно новите плочи на Хорас, но Мелинда бе твърде уморена от следобедната си среща с Чарли, за да приемат поканата. Мелърови още не бяха виждали Мелинда с Чарли. Видеха ли ги заедно, само след минута щяха да са наясно какво става. Мелинда се бе държала значително по-любезно с хората, докато из града се шумеше около историята с Макрей. Под „оправяне на нещата“ Хорас разбираше точно това.
— Нещо много си замислен. Коя ще бъде следващата ти книга?
— Една стихосбирка — отвърна Вик. — От един млад човек на име Брайън Райдър. Не ти ли давах да прочетеш няколко стихотворения?
— О, вярно! Бяха малко отвлечени за мене, но пък… — усмихна се Хорас. Замълча и след малко продължи: — Чувам, че Фил и Ивлин се канели да ни събират на голямо градинско увеселение. За да отпразнуваме книгата на Фил. Вече привършвал с втората редакция. Ивлин каза, че се чувствували като затворници около тая книга и затова решили да поканят всичките си приятели на гости, и, ако не се лъжа, ставаше дума да бъдем маскирани. — Хорас се подсмихна. — Май накрая ще си разхлаждаме мозъците в басейна.
Де Лайл свиреше „Песен от Мулен Руж“ — блудкаво-сантиментално парче, което Мелинда неотдавна подрънкваше на пианото, като се опитваше да му подражава. На Вик му се прииска да каже на Хорас: „Не познаваш Чарли де Лайл, нали? Бъди спокоен. Може да се запознаете и преди вечерта у Фил.“