Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
За да се върне при отряда на Калис, Накор трябваше да премине през определени трудности. Колоните бяха спрели там, където беше ядрото на армията — разположено до притока на Ведра, а Калис и всички нови наемнически дружини бяха разположени по на юг. Минаването през малката река сега се извършваше само от конници с официални служебни документи, издавани от генералите. Накор имаше три такива пропуска в торбата — беше ги откраднал предната нощ, но не искаше да опитва, докато не успее да ги разучи добре. Но тук не можеше да намери място, където да ги прегледа, без да привлече внимание — освен риска да загуби документите, Накор не искаше да се разкрива, ако не станеше наложително.
Но генералите бяха наредили да се издигне мост през реката и една работна група се занимаваше именно с това. Накор помисли, че не е лошо да се включи в нея и когато стигнеха другия край, просто да изчезне в тълпата на отсрещния бряг. За нещастие работата вървеше по-бавно, отколкото се беше надявал, защото се оказа адски трудна и работниците не бързаха много. Освен това сега лагерът беше строго охраняван през нощта. Пазачите може би не бяха забелязали кога беше дошъл — ако имаше допълнителен роб в групата, те по-скоро щяха да решат, че са сбъркали в броенето — но сигурно щяха да открият, ако един е по-малко.
Това означаваше, че трябва да изчака удобния момент, за да изчезне между дружините на наемниците. Знаеше, че щом се освободи от зоркия поглед на пазачите, наблюдаващи работната група, няма да има проблеми да се движи свободно, но искаше да изчака най-благоприятния момент, преди да се опита да побегне. Преследване на човек в Южния лагер би могло да предизвика веселба, но Накор знаеше, че трябва да сподели с Калис и с другите това, което вече бе научил, така че да започнат да планират бягството си от тази армия и евентуалното си завръщане в Крондор.
„Оня идиот“, който държеше другия край на дебелата талпа, я пусна пак без да се обади и в резултат на това синините на рамото на Накор се увеличиха с още една. Тъкмо се готвеше да направи един от „номерата си“, като предизвика бодежи в бедрата на другия, който щеше да помисли, че е седнал върху магарешки трън, когато внезапно замря.
Погледна настрани и усети, че гърдите му се стягат — един пантатийски жрец стоеше на няколко метра от тях и наблюдаваше строежа, като говореше тихо на офицер от човешката раса. Накор пусна дъската и забърза за друга, като гледаше към земята. Беше срещал пантатийци и познаваше магическите им умения, докато беше пътувал заедно с мъжа, който сега бе принц на Крондор, но никога не беше виждал жив пантатиец толкова отблизо. Докато минаваше край съществото, усети слабия дъх и си припомни, че беше чувал за него и преди: миришеше на влечуго, макар и непознато.
Наведе се да вземе друга греда и видя как „оня идиот“ се препъва в камък, губи равновесие и прави стъпка към пантатиеца. Съществото реагира, като замахна с ноктестата си ръка. Ноктите преминаха по гърдите на „идиота“ и разкъсаха туниката му като ножове. Появиха се дълбоки пурпурни следи и мъжът мъчително заохка. После падна и започна да се гърчи.
— Махни го оттук — каза офицерът на Накор и дребният мъж кимна и заедно с един друг роб вдигнаха падналия човек. Докато го занесоха зад бараките, където спяха, той умря. Накор огледа лицето, замръзнало в смъртна маска с отворени очи, и след минута вече знаеше каква отрова слага пантатиецът на ноктите си — смес от няколко смъртоносно отровни растения, наистина впечатляваща рецепта.
Беше поразен и от това, че пантатиецът смяташе за необходимо да демонстрира пред човешкия офицер способността си да убива с едно докосване. Тук, в лагера на Изумрудената кралица, се водеше определена политика, която не бе позната на тези извън кръга на властта, и Накор поиска да разполага с повече време, за да разкрие още нещо за тези машинации. Хубаво беше да научи и за всяко стълкновение в лагера, но за нещастие не можеше да отдели толкова много време, за да разнищва допълнителните игри на властта.
— Оставете го тук — каза друг пазач, като посочи куп боклуци, който трябваше да бъде отнесен с една кола привечер и изхвърлен на два-три километра встрани от реката. Накор и другият роб направиха както им заповядаха и пазачът им нареди да се връщат на работа.
Накор забърза към предишното място, но пантатиецът и офицерът бяха изчезнали. Изпита известно съжаление, че не може да разгледа по-отблизо змиежреца, и му стана още по-тъжно за „оня идиот“, когото убиха. Мъжът си беше заслужил ужилването по задните части, но не заслужаваше да умре мъчително, докато отровата прониква в дробовете и сърцето му.