Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Само че си нямаше другата, за да стисне меча отдолу. Така хватката му остана слаба и когато Трам удари отново, едва не изби меча от ръката му.
Ранд стисна зъби и отстъпи назад. Какво щеше да каже Лан, ако беше видял това калпаво представяне от ученика си? „Какво щеше да каже ли? Щеше да каже: Ранд, не влизай в битки с мечове. Не можеш да ги спечелиш. Никога вече.”
В следващата си атака Трам замахна лъжливо надясно, после заобиколи Ранд и го удари по бедрото. И то силно. Заболя го.
От колко време не се беше упражнявал с някой, който е готов да го нарани? Твърде много се отнасяха с него като със стъкло. Лан никога не го беше правил.
Ранд се хвърли в битката, като опита Глиган връхлита от върха. Надделя в първите няколко мига, но след това едно перване на оръжието на Трам отново за малко да избие меча от ръката му. Дългите мечове, създадени за майстори във фехтовката, трудно се въртяха само с една ръка.
Ранд изръмжа, отново се опита да влезе в двуръчна стойка и отново не успя. Вече се беше научил да се справя с това, което бе изгубил - поне в обикновения живот. Не беше отделял време за упражнения след физическата загуба, макар да се беше сещал.
Чувстваше се като стол без един крак. Крепеше се някак - но само се крепеше. И едва удържаше на атаките на Трам.
Не можеше да се справи. Защо тогава беше цялото това усилие? Нямаше смисъл. Трам нападна отново и едва не го събори.
„Това е безсмислено! Защо да се бия с една ръка? Защо не измисля друг начин? Защо…”
Трам обаче го правеше.
Ранд продължи да се бие в защита, но насочи вниманието си към Трам. Баща му трябваше да е упражнявал бой с една ръка. Можеше да го види в движенията му, в това как не се опитваше инстинктивно да хване дръжката с вързаната си ръка. Ранд не бе стигнал до упражнения с меча с една ръка. Много рани можеха да поразят някоя от ръцете, някои от формите се съсредоточаваха тъкмо върху това. Лан му беше казвал да упражнява прехвърляне от едната ръка в другата. Не бяха стигнали до бой с една ръка обаче.
- Освободи, сине - каза Трам.
- Какво да освободя?
- Всичко.
Трам връхлетя, замята сенки в петната светлина от фенерите, а Ранд потърси празнотата. Всякакво чувство отиде в пламъка и го остави едновременно празен и цял.
Следващата атака едва не му счупи главата. Ранд изруга и влезе в Чапла в тръстиките, както го беше учил Лан, с вдигнат меч, за да блокира следващия удар. Липсващата ръка отново се опита да се докопа до дръжката. Не можеше човек да се отучи за една вечер след години тренировка!
„Освободи!”
Вятър задуха през полето, понесъл миризмите на умираща земя. Мъх, плесен, гнило.
Мъхът беше жив. Плесента бе нещо живо. За да изгние едно дърво, някакъв живот го ядеше.
Мъж с една ръка все още беше мъж и ако тази ръка държеше меч, все още беше опасен.
Трам влезе в Ястреб зърва заека, много нападателна форма. Връхлетя срещу Ранд и замахна. Ранд видя следващите движения още преди да са станали. Видя себе си, как вдига меча си в подходящата позиция за блокиране - форма, която бе опасна, след като нямаше втора ръка. Видя как Трам посича надолу, за да избие меча от ръката му. Видя следващата атака, която щеше да го порази във врата.
Щеше да изгуби двубоя.
„Освободи!”
Измести хватката си на меча. Не помисли защо. Направи това, което почувства, че трябва да направи. И когато Трам удари, оръжието му се плъзна по меча на Ранд, без да го избие.
Задният замах на Трам последва, както се очакваше, но порази лакътя на Ранд, лакътя на негодната ръка. Не толкова негодна все пак - блокира меча успешно, макар че _изпука_ и болката го прониза до рамото.
Трам замръзна, ококорил очи - първо от изненада, че са го блокирали, после с явна тревога заради силния удар по ръката на Ранд. Сигурно му беше пукнал кост.
- Ранд. Аз…
Ранд отстъпи назад, сгъна ранената ръка зад гърба си и надигна меча си. Вдиша дълбоко миризмите на един наранен, но не мъртъв свят.
И нападна с Кралски рибар удря в мрежите. Не го избра, просто се случи. Може би беше от позата му, с меча изпънат навън, другата ръка сгъната зад гърба му. Това лесно го вкара в нападателна форма.
Трам блокира нащрек и отстъпи встрани по кафявата трева. Ранд замахна настрани и влезе в следващата форма. Вече не се опитваше да изключи инстинктите си, а тялото му се приспособи към предизвикателството. Беше неуязвим в празнотата. Изобщо не се учуди как бе станало това.