Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
Рути и Уинфийлд, стенейки, се прехвърлиха през страничните капаци на колата и скочиха долу. Те викаха: „Къде е той? Къде е Том?“ — и изведнъж видяха брат си и се спряха смутени, после бавно се приближиха и плахо го погледнаха.
И когато той каза: „Здравейте, деца! Как сте?“, те тихо отвърнаха: „Здравей. Добре сме.“ И застанаха настрана, поглеждайки крадешком големия брат, който бе убил човек и бе седял в затвора. Спомниха си как и те имаха затвор в курника и как се биеха и спореха кой да бъде арестант.
Кони Ривърс свали високия заден капак на камиона, скочи долу и помогна на Роуз от Шарън да слезе; тя прие помощта му с достойнство и се усмихна с умната си, самодоволна усмивка, смешно свивайки ъглите на устните.
Том каза:
— Но това е Розашарн! Не знаех, че ще дойдеш с тях.
— Вървяхме пеш — отвърна тя. — Камионът ни застигна и ни взе. — И после добави: — А това е Кони, моят мъж. — И казвайки това, тя беше наистина великолепна.
Двамата се здрависаха, измервайки се един друг с поглед, вглеждайки се проницателно един в друг, и след миг останаха доволни от огледа. Том рече:
— Виждам, че не си си губила времето напразно.
Розашарн погледна корема си.
— Нищо не виждаш, рано е още.
— Майка ми каза. Кога ще раждаш?
— О, далече е! Не по-рано от зимата.
Том се засмя.
— Значи, ще родиш в портокалова горичка? В една от онези бели къщи с портокалови дървета около тях.
Роуз от Шарън докосна с две ръце корема си.
— Нищо не виждаш — повтори тя, усмихна се самодоволно и влезе в къщи.
Вечерта беше душна, от запад все още струеше светлина. Без да чака покана, цялото семейство се събра край камиона — и конгресът, семейният съвет, обяви сесията си за открита.
На вечерната светлина червената земя изглеждаше прозрачна, така че размерите й бяха нараснали и всеки камък, стълб, постройка придобиха дълбочина и плътност, незабележими за окото през деня; всички предмети станаха по-релефни. Стълбът изпъкваше по-ясно, отделяйки се рязко от земята, от разстилащите се зад него царевични ниви. И всяко царевично стъбло се открояваше по-рязко, без да се слива с останалите. И дрипавата върба се очертаваше по-релефно, отделяйки се от всички други върби. Земята сякаш отразяваше вечерната светлина. Западната стена на сивата, неизмазана къща блестеше като лунен диск. Сивият, потънал в прах камион се открояваше в здрача като в далечна перспектива на стереоскоп.
Вечерта измени и хората, те притихнаха. Те сякаш се сляха с несъзнателния живот на природата. Подчиняваха се на импулси, които оставяха незабележими следи в съзнанието им. Очите им гледаха съсредоточено и спокойно и тези очи също изглеждаха прозрачни във вечерния здрач — прозрачни и светли в сравнение с изпрашените лица.
Семейството се събра на най-важното място — около камиона. Къщата бе мъртва, нивята бяха мъртви, но камионът бе за всички нещо живо, той беше за тях символ на самия живот. Допотопният худзон с изкривен и изподраскан радиатор, с овехтял, потънал в прах омазнен мотор, с шапки от червен прах на мястото на липсващите дискове на колелата — тази полулека кола-полукамион, нескопосна, с платформа с високи капаци, беше за тях като нов дом, сборно място на цялото семейство.
Бащата заобиколи камиона, огледа го от всички страни, после клекна и вдигна от прашната земя една пръчка. Десният му крак бе стъпил на земята с цялото си стъпало, а левият, малко по-назад от десния, се опираше на пръстите, тъй че едното коляно беше по-високо от другото. Лявата ръка лежеше на лявото коляно, лакътят на дясната се опираше в дясното коляно — в онова, което беше по-високо, а дланта подпираше брадичката. Бащата клечеше, подпрял брадичката си с длан, и поглеждаше към камиона. Чичо Джон се приближи до него и също клекна. Очите на бащата и на чичо Джон бяха замислени. Дядото излезе от къщи, видя ги, заклатушка се към камиона и седна на стъпалото с лице към тях. Това беше ядрото на семейството. Том, Кони и Ной бавно се приближиха към тази група, също клекнаха и сега всички се бяха наредили в полукръг, в центъра на който беше дядото. После на вратата се показаха майката и бабата, а след тях, стъпвайки внимателно, излезе и Роуз от Шарън. Те заеха места зад клекналите мъже; застанаха с ръце на хълбоците. А децата, Рути и Уинфийлд, скачаха от крак на крак зад жените; те чоплеха с босите си пръсти червения прах, но не им се чуваше гласът. Липсваше само проповедникът. Той внимателно бе седнал на земята зад къщата. Бе добър проповедник и познаваше паството си.