Стъклените книги на крадците на сънища

— Историята е дълга — каза тя, като изправи рамене и отмахна падналите кичури от очите си, — но няма да разберете нищо, ако не ви обясня, че след изчезването на полковник Трапинг — тя го погледна, за да види дали не иска още информация, но Свенсон само й кимна да продължи — госпожа Трапинг беше отведена в покоите си и не се срещаше с никого, освен с братята си. Казвам братя, но истината е, че братът, от когото искаше да получи вест, на когото пращаше бележка след бележка — господин Анри Сонк, — не отговори нито веднъж, а братът, с когото отношенията й бяха обтегнати — господин Франсис Сонк, — я навестяваше по няколко пъти на ден. При едно посещение той ме намери в къщата, защото е достатъчно често в семейството, за да знае коя съм и какви са отношенията ми с госпожа Трапинг. — Тя отново вдигна очи към Свенсон, който беше приел внимателно въпросително изражение, и поклати глава, сякаш да събере мислите си. — Която, вие няма как да го знаете, е трудна жена. Беше изключена от семейния бизнес от по-големия си брат — получава пари, но не и работа, не и власт, не и чувство за мястото си. Това я терзае и това е причината така силно да иска мъжът й да се издигне и причината отсъствието му да е толкова плашещо… всъщност дори по-страшна от загубата на съпруга й бе загубата на, ако ми позволите, нейната движеща сила. Във всеки случай Франсис Сонк ме дръпна настрани и ме попита дали искам да й помогна. Той знае колко съм предана на госпожа Трапинг, както казах, той е виждал, че тя се уповава на съветите ми, а той е човек, който не пропуска нищо. Аз, разбира се, се съгласих, макар да бях учудена на внезапното внимание, което проявява към сестра си, която го презира, защото, както казва, покварявал вече така и така покварения й съпруг. Той ми каза, че ще има потайности и интриги, че дори… Погледна ме в очите… Не бих го казала на никого, капитане, ако не беше случилото се. — Тя посочи тъмната къща.