Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Но тогава какво по-добро разрешение може да се измисли? — запита мистър Пикуик.
— С нищо друго не би могла да се убеди старата дама, сър, освен да го заловите при самото бягство — увери го Джоб.
— М-м-м, тия стари котки не падат по гръб, ама пак си халосват главата — вметна в скоби мистър Уелър.
— Боя се, че да се заловят при самото бягство, е много трудна задача за изпълнение — забеляза мистър Пикуик.
— Не зная, сър — рече мистър Тротър след кратък размисъл. — Аз съм на мнение, че може много лесно да се осъществи.
— Как? — беше въпросът на мистър Пикуик.
— Ето как — започна мистър Тротър: — уговорили сме тайно с две прислужнички да скрият в десет часа господаря ми и мене в кухнята. Когато всички отидат да спят, ние ще излезем от кухнята, а девойката от своята спалня. Ще ни чака карета и ние изчезваме.
— Е? — рече мистър Пикуик.
— Е, сър, размислих, че ако вие чакате в градината самичък…
— Самичък! — учуди се мистър Пикуик. — Защо самичък?
— Мисля, че старата дама естествено няма да иска подобно неприятно разкритие да стане пред повече хора, отколкото е необходимо — отвърна Джоб. — Младата дама също… представете си нейните чувства, сър!
— Напълно сте прав — рече мистър Пикуик. — Това ваше съображение доказва колко деликатни са вашите чувства. Продължавайте. Вие сте напълно прав.
— И тъй, сър, аз размислих, че ако вие чакате самичък в градината зад къщата и аз ви пусна вътре през вратата, която води към градината и е на края на коридора, точно в единадесет и половина, вие ще дойдете тъкмо навреме да ми помогнете да осуетя замислите на този лош човек, в чиито примки съм за жалост попаднал. — Тук мистър Тротър въздъхна дълбоко.
— Не си тровете сърцето по този повод — рече мистър Пикуик. — Ако той притежаваше поне капка от присъщите ви благородни чувства, без оглед на вашето скромно положение, би имало все пак някаква надежда за него.
Тротър направи дълбок поклон и въпреки недавнашните възражения на мистър Уелър очите му отново плувнаха в сълзи.
— През живота си не съм виждал такъв ревльо — рече Сам. — Да ме обесят, ако в главата му няма цял водопровод с отворен кран.
— Сам — обърна се сурово към него мистър Пикуик, — дръжте си езика!
— Слушам, сър — отвърна мистър Уелър.
— Не ми харесва този план — рече мистър Пикуик след дълбок размисъл. — Защо да не потърся връзка с близките на девойката?
— Защото те живеят на сто мили оттук — отвърна Тротър.
— На туй копче не може да се каже! — рече Сам полугласно.
— После, тази градина… — продължаваше мистър Пикуик — как ще вляза вътре?
— Оградата е много ниска, сър, и вашият слуга ще ви повдигне.
— Моят слуга ще ме повдигне — повтори машинално мистър Пикуик. — А сигурно ли е, че вие ще бъдете зад тази врата, която споменахте?
— Не можете да сбъркате, сър; това е единствената врата, която води към градината. Почукайте, щом чуете да бие уреченият час, и аз ще ви отворя веднага.
— Не ми харесва този план — повтори мистър Пикуик. — Но тъй като не виждам друг, а щастието и целият живот на тази девойка са на карта, приемам го. Ще бъда там непременно.
И тъй за втори път вродената доброта на мистър Пикуик го въвлече в едно предприятие, от което той с голяма охота би се отказал.
— Как се казва пансионът? — запита мистър Пикуик.
— „Уестгейт Хаус“, сър. Завивате малко вдясно преди края на града; издига се усамотено недалеч от главния път, има и пиринчена табелка на портата.
— Знам къде е — рече мистър Пикуик. — Забелязвал съм сградата и преди, когато съм бивал в този град. Можете да разчитате на мене.
Мистър Тротър се поклони за втори път и понечи да си тръгне, когато мистър Пикуик пъхна една гвинея в ръката му.
— Вие сте чудесен момък — рече мистър Пикуик — и аз се възхищавам от доброто ви сърце. Без благодарности. И не забравяйте — единадесет часа.
— Няма опасност да забравя, сър — отвърна мистър Тротър. С тези думи той напусна стаята, последван от Сам.