Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)

— Добре, мила моя, както предпочитате — и измъкна някаква кошничка с бели кърпички за нос. Малката Дорит радостно я положи до себе си, взе малкото си шивашко несесерче и започна да ги поръбва.

— Какви чевръсти пръсти имате — забеляза Флора, — но сигурна ли сте, че не ви е зле?

— О, да, разбира се!

Флора облегна крака на решетката пред камината и се приготви да подхване подробен разказ за историята на своята любов. Тя започна от самото начало, като отметна глава, въздъхна твърде многозначително, впрегна в действие и веждите си и понякога, но не много често, хвърляше поглед към кроткото лице, надвесено над своята работа.

— Трябва да знаете, мила моя — каза Флора, — но аз не се съмнявам че вече знаете не само защото го нахвърлих пред вас в най-общи черти но и защото то е изписано с огнени забравих как се казва на моето чело че преди да се запозная с покойния мистър Ф. аз бях сгодена за Артър Кленъм — мистър Кленъм пред хората където приличието е необходимо и Артър тук — ние бяхме всичко един за друг то беше зората на живота то беше блаженство то беше лудост то беше всичко от тия работи в най-висока степен, но ето разделени с разкъсани сърца превърнати в камък в този образ Артър замина за Китай, а аз станах каменната невеста на покойния мистър Ф.

Изричайки тези думи с гробовен глас, Флора очевидно се забавляваше извънредно много.

— Да се опишат чувствата на тази сутрин — продължи тя, — когато цялата отвътре бях студена като камък а лелята на мистър Ф. ни следваше в една стъклена каляска която очевидно е била съвсем раздрънкана защото как иначе ще се счупи на две пресечки от къщата и да донесат лелята на мистър Ф. покатерена върху един плетен стол като сламено чучело нито ще се опитвам, достатъчно да кажа че ужасната сватбена закуска се състоя в трапезарията долу и татко така се натъпка със солена сьомга че цяла седмица му беше лошо и че мистър Ф. и аз заминахме на обиколка из Европа в Кале а там хората се изпотрепаха за нас на кея докато успяха да ни разделят макар и не завинаги все още не.

Каменната невяста, почти без да си поеме дъх, продължи да разказва най-благодушно и объркано, проява, често срещана у някои наши ближни.

— Не искам да си припомням подробно това време, то мина като сън, мистър Ф. беше в добро настроение апетит добър харесваше храната намираше виното за слабо но вкусно и всичко беше наред, върнахме се на номер трийсет улица Литл Гослинг в Лондонските докове и вече се установихме, а после пипнахме слугинята че продава перушината от дюшека на леглото за гости подаграта му се засили и мистър Ф. отлетя на другия свят.

Вдовицата хвърли поглед към неговия портрет, поклати глава и избърса очи.

— Аз уважавам паметта на мистър Ф. като човек достоен и най-мил съпруг, само да спомена аспержи и той вече ми ги е донесъл или да намекна за нещо приятно за пиене и ето го в малка бутилчица като по магия не беше блаженство но беше удобство, аз се върнах в дома на папа и живях усамотено, но не и нещастно през тези няколко години докато един ден папа се вмъкна в стаята ми и ми съобщи, че долу ме очаквал Артър Кленъм, и аз слязох долу и го намерих там не, не ме питайте как ми се е сторил само ще кажа че още беше неженен и все така непроменен!