Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Малката Дорит й поблагодари и срамежливо обясни, че хляб с масло и един чай били обикновената й…
— О, глупости мило мое дете не искам и да слушам — извика Флора, извърна се рязко към самовара и бързо се отдръпна, защото бе пръснала гореща вода в очите си, докато се навеждаше да надникне в чайника. — Вие сте тук в качеството си на компаньонка и приятелка разберете, ако ми позволите да кажа, а и мен ще ме е срам да ви повикам в качеството на друго, а и освен това Артър Кленъм ми говори такива неща — но вие сте изморена, мила моя.
— Не, госпожо.
— Изведнъж пребледняхте извървяла сте дълъг път преди закуска струва ми се далеч живеете и трябваше да се качите на превозно средство — каза Флора, — ах миличка кажете какво да сторя да ви мине?
— Но аз наистина съм добре, госпожо. Благодаря ви много, но съм добре.
— Тогава моля ви веднага да си изпиете чая — каза Флора — и да си хапнете това крилце от пиле или това парченце шунка, мен не ме чакайте, защото винаги сама отнасям тази табла на лелята на мистър Ф. която закусва в леглото една очарователна старица и много умна, портрет на мистър Ф. виси зад вратата и много му прилича макар челото да е прекалено високо, а що се отнася до колоната върху мраморния тротоар и балюстрадите и планината не съм го видяла да застава край тях, нито пък е вероятно за търговията с вина, чудесен човек, но съвсем не такъв.
Малката Дорит погледна към портрета, без да съумее да разбере обясненията за това произведение на изкуството.
— Мистър Ф. бе толкова привързан към мен че просто не ме изпускаше от погледа си — продължи Флора, — макар естествено аз да не мога да ви кажа докога щеше да продължава все така ако не го бе отнесла смъртта докато аз бях още младоженка, достоен човек но лишен от романтика мъжествена проза но не и поезия.
Малката Дорит отново погледна към портрета. Художникът му бе нарисувал глава, която от интелектуална гледна точка би могла да се нарече прекалено мъдра и за самия Шекспир.
— Поезията — не млъкваше Флора, заета да маже препечения хляб за лелята на мистър Ф. — поезията, както направо му казах на мистър Ф., когато ми направи предложение а вие ще се изненадате ако ви кажа че той ми предложи седем пъти веднаж в един наемен екипаж веднаж в една лодка веднаж на една църковна пейка веднаж на едно магаре в Търнбридж Уелз и останалите пъти на колене, поезията отлетя в младежките години с Артър Кленъм, родителите ни разделиха превърнахме се в камък и грозната реалност узурпира нашия трон, мистър Ф. за негова чест каза че много добре го знаел и дори бил предпочитал нещата такива тогава съответно му дадох дума всичко се уреди такъв е животът нали го виждате мила моя човек не се пречупва а само се привежда, аз ви моля похапнете докато вляза вътре с таблата.
Тя изчезна и остави малката Дорит да размишлява над смисъла на тези разпилени думи. Флора скоро се върна; и най-после започна и тя да закусва, като през цялото време не млъкваше.
— Както виждате, мила моя — обясни тя, докато отмерваше една-две лъжици от някаква кафява течност със силната миризма на ракия, която изля в чая си, — принудена съм да следвам най-грижливо съветите на моя лекар макар миризмата да не е от най-приятните но какво да сторя като съм болнава и може би никога нямаше и да се оправя от удара получен на младини от прекалено много плач в съседната стая когато ни разделиха с Артър, отдавна ли го знаете?
Веднага щом разбра, че й е бил зададен този въпрос — а за това бе нужно време, защото в лудия им бяг думите на новата й покровителка трудно се осъзнаваха, — малката Дорит отговори, че познава мистър Кленъм, откакто се е завърнал.
— Разбира се не е възможно да го познавате преди освен ако сте ходили в Китай или пък сте си писали с него което не е вероятно — отговори Флора, — защото пътешествениците малко или много почерняват а вие никак не сте а пък до писането за какво? Това е много вярно освен за чая, значи при майка му там ли наистина го срещнахте за пръв път, много разумна и улегнала обаче страшно строга — би могла да бъде майка на човека в желязната маска.