Пражкото гробище
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Тафров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пражкото гробище». Краткое содержание книги:
„Пражкото гробище“ е с обем 528 страници (на италиански) и вече цяла година е тотален бестселър в Италия, Испания, Аржентина и други испаноговорящи страни, а откакто излезе на английски — и в англоезичния свят. Само в Италия книгата излезе с огромния за страната тираж от 200 хиляди екземпляра!
Симонини отишъл да търси Гавиали на мястото, на което би трябвало да бъде. В края на търсенето в една bibine167, където се продавало не само вино, а и абсент, за който се говорело, че е отровен (сякаш обикновената анасонлийка не е достатъчно отровна), му посочили един индивид. Симонини си бил спомнил, че когато се запознал с Гавиали, нямал брада, и си я бил обръснал за случая. Били минали двайсетина години, ала смятал, че все още е разпознаваем. Неразпознаваем бил обаче самият Гавиали.
Лицето му било бяло, сбръчкано, бил с дълга брада. От омазнената му яка, от която се показвал съвсем слабият му врат, висяла жълтеникава вратовръзка, повече приличаща на въже. Носел дрипава шапка, бил облечен със зеленикав редингот, а отдолу със смачкана жилетка, обувките му били с петна от засъхнала кал, сякаш не ги е чистил с години, потънали в кал били дори връзките им. Нито един от вехтошарите обаче не обръщал внимание на Гавиали, защото и те самите не били облечени по-добре.
Симонини се представил и очаквал Гавиали да ахне радушно. Ала той го изгледал сурово и рекъл:
— Как се осмелявате да ми се мяркате изобщо пред погледа, капитане? — И като видял почудата на Симонини, продължил: — Да не ме мислите за глупак? Нали видях как тогава стражарите пристигнаха и започнаха да стрелят срещу нас, а вие доубихте онзи нещастник, когото ни изпратихте като ваш агент? А ние оцелелите се озовахме на един платноход за Кайен и вие не бяхте с нас. Лесно е да сметнеш две плюс две. За петнайсет години безделие в Кайен човек поумнява: дадохте идеята за съзаклятието, за да можете след това да го издадете. Сигурно добре се печели от този занаят.
— И какво? Искате да си отмъстите, така ли? Вече дори не приличате на човек и дори хипотезата ви да е вярна, полицията би трябвало да се вслушва в мен: само да предупредя когото трябва и пак ще се озовете в Кайен.
— За Бога, капитане, не. Годините в Кайен ме накараха да помъдрея. Когато е конспиратор, човек трябва да слага в сметката срещата с някой mouchard. Това е като игра на стражари и апаши. Пък и виждате ли, някой е казал, че с годините всички революционери стават защитници на трона и на църквата. Мен тронът и църквата не ме интересуват кой знае колко, но за мен ерата на великите идеали свърши. В тази Трета република не е ясно къде се намира тиранът, когото да убиеш. Мога все още да правя едно нещо: бомби. А фактът, че идвате да ме търсите, значи, че търсите бомби. Ами добре, стига да плащате. Виждате къде живея. Би ми стигнало да сменя жилището и ресторанта. Кого трябва да изпратя на смърт? Подобно на всички едновремешни революционери съм се превърнал в продажник. Сигурно добре познавате този занаят.
— Искам бомби от вас, Гавиали, не знам още какви и къде. Ще говорим за това, когато дойде моментът. Мога да ви обещая пари и да помогна да се заличи миналото ви, както и да ви намеря нови документи.
След като Гавиали заявил, че е готов да служи на всеки, който му плаща добре, Симонини на първо време му дал толкова, колкото да преживява, без да събира вехтории поне месец. Каторгата е най-добрият начин да накараш някого да слуша онези, които са на власт.
По-късно Ебютерн казал на Симонини какво трябва да направи Гавиали. През декември 1893 година един анархист, Огюст Ваян, хвърлил малка адска машина (пълна с гвоздеи) в Камерата на депутатите и извикал: „Смърт на буржоазията! Да живее анархията!“. Жестът бил символичен.
— Ако бях искал да убия, щях да сложа в бомбата ловджийски патрони — казал Ваян по време на процеса. — Няма да лъжа само и само за да ви направя удоволствието да ми отрежете главата.
За назидание все пак му отрязали главата. Но не в това бил проблемът: службите били загрижени, че подобни жестове може да изглеждат героични и да започнат да им подражават.
— Злите учители — обяснил Ебютерн на Симонини — оправдават и насърчават терора и социалните напрежения, а самите те си стоят кротко в своите клубове и в своите ресторанти и си говорят за поезия и си пият шампанското. Вземете онова евтино журналистче Лоран Таяд (той също е и депутат и затова има двойно по-силно влияние върху общественото мнение). Той писа за Ваян следното: „Какво значение имат жертвите ако жестът е бил красив?“ За държавата Таядовците са по-опасни от Ваяновците, защото е трудно да отрежеш главата на такива като тях. Трябва да им се даде публично урок на тия интелектуалци, дето никога и пукната пара не плащат.
167
Пивница, кръчмичка (фр.) — Б.пр.