Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Ах ти, подлецо! — извика сприхавият майор. — Къде е закуската?
Чернокожият слуга отиде да я търси и скоро го чуха да се изкачва отново по стълбите така разтреперан, че приборите и блюдата върху подноса, който държеше, също трепереха съчувствено и дрънчаха из целия път.
— Домби — обърна се към него майорът, като наблюдаваше как туземецът нарежда масата и при изпускането на една лъжица го поощри със страхотно размахване на юмрука си, — тук има скара със силни подправки, пикантен пирог, бъбречета и така нататък. Моля ви, седнете. Както виждате, старият Джо може да ви предложи само походна закуска.
— Превъзходна закуска, майоре — отвърна гостът му, и то не само от учтивост — майорът винаги полагаше извънредно големи грижи за себе си и в действителност се хранеше с по-тлъсти меса, отколкото бе полезно за здравето му, така че лекарите най-често обясняваха великолепния цвят на лицето му с това обстоятелство.
— Вие гледахте към къщата отсреща, сър — каза майорът. — Видяхте ли нашата приятелка?
— Имате пред вид мис Токс — уточни мистър Домби. — Не.
— Очарователна жена, сър — отбеляза майорът и в късата му шия започна да напира плътен смях, който едва не го задуши.
— Смятам, че мис Токс е много добър човек — отговори мистър Домби.
Високомерната студенина на отговора, изглежда, достави на майор Багсток безкрайно удоволствие. Той извънредно много почна да се издува и дори остави за момент ножа и вилицата си, за да потрие ръце.
— Старият Джо, сър — заяви майорът, — някога се ползуваше с известно благоразположение от нейна страна. Но Джо си отживя времето. Дж. Багсток бе затъмнен… задминат… изместен, сър. Чуйте какво ще ви кажа, Домби. — Майорът спря да яде и прие тайнствено негодуващ вид. — Тя е дя-вол-ски амбициозна жена, сър.
С ледено равнодушие мистър Домби каза: „Така ли?“, и в тона му сякаш се прокрадна презрително недоверие, че мис Токс може да прояви дързостта да притежава такова възвишено качество.
— Тази жена, сър — продължи майорът, — посвоему е един Луцифер. Джоуи Б. може да си е отживял времето, сър, но той си отваря очите. Умее да вижда, този Джо. Негово кралско височество покойният йоркски херцог заяви на един утринен прием, че Джоуи умее да вижда.
Майорът изрече тези думи с такъв поглед и от яденето, пиенето, горещия чай, скарата със силни подправки, препечените кифлички и многозначителните слова главата му така се поду и зачерви, че дори мистър Домби прояви известно безпокойство за него.
— Тази смешна стара особа, сър — продължи майорът, — има големи стремежи. Те достигат до небето, сър. Брачните й стремежи, Домби.
— Съжалявам за нея, сър — отвърна мистър Домби.
— Не говорете така, Домби — възрази майорът с предупредителни нотки в гласа.
— А защо не, майоре? — възкликна мистър Домби.
Майорът не отговори, а изпръхтя като кон и продължи енергично да се храни.
— Тя проявява интерес към вашето семейство — рече майорът, като отново прекъсна яденето си — и от известно време често идва у дома ви.
— Да — с голямо достолепие отвърна мистър Домби, — първоначално мис Токс бе посрещната у дома по време на смъртта на мисис Домби като приятелка на сестра ми и тъй като е благовъзпитан човек и прояви симпатия към бедното дете, беше й разрешено — бих казал, че бе дори насърчена — по-често да идва със сестра ми и постепенно да установи близки отношения със семейството ми. Аз изпитвам — заяви мистър Домби с тона на човек, проявяващ дълбокото и ценно чувство на снизхождение, — аз изпитвам уважение към мис Токс. Тя бе така любезна да оказва в дома ми много услуги — може би дребни и незначителни услуги, но не би трябвало да бъдат пренебрегвани поради тази причина. Смятам, че имах щастието да ми се удаде възможността да й се отблагодаря за тези услуги с внимание и почит, които бях в състояние да й отдам. Чувствувам се задължен на мис Токс, майоре — добави мистър Домби, като махна леко с ръка, — и заради удоволствието да се запозная с вас.
— Домби! — пламенно се възпротиви майорът. — Не! Не, сър! Джоузеф Багсток никога не би допуснал да не изрази несъгласието си с подобно твърдение. Вашето познанство със стария Джо, сър, такъв, какъвто е той, както и познанството на стария Джо с вас, сър, възникна благодарение на едно възвишено същество, сър, на едно изключително създание, сър Домби! — заяви майорът, правейки усилие над себе си, което не му бе трудно да демонстрира, тъй като целият му живот представляваше поредица от усилия да превъзмогне най-различни симптоми на апоплексията. — Ние се срещнахме благодарение на вашия син.