Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)

— Домби — отвърна майорът, — за нищо не намеквам. Но Джоуи Б. е живял по света, сър. Живял е по света, сър, и си е отварял очите и ушите. И затова Джо ви казва, Домби, че отсреща живее дяволски ловка и амбициозна жена.

Мистър Домби неволно погледна в тази посока и в погледа му припламна гняв.

— По този въпрос Джоузеф Багсток няма повече да обели ни дума — категорично заяви майорът. — Джо не е сплетник, но има случаи, когато се налага да говори и той ще говори… да бъдат проклети хитрините ви, ма’ам — извика майорът, като отново много гневно се обърна към прелестната си съседка, — та има случаи, когато предизвикателството е твърде голямо, за да може той да го отмине с мълчание.

Силното избухване предизвика у майора пристъп на конско пръхтене, което продължи дълго. Когато се съвзе, той добави:

— А сега, Домби, след като сте поканили Джо — стария Джо, чиито единствени достойнства, сър, са неговата непреклонност и прямота — да бъде ваш гост и придружител в Лемингтън64, моля, командувайте го, както желаете, той е изцяло ваш. Не зная, сър — шеговито рече майорът и двойната му брадичка се затресе, — какво толкова намирате в Джо, че всички вие го засипвате с молби. Но едно нещо зная, сър, че ако той не е така непреклонен и категоричен в своите откази, за нула време вие ще го разкъсате помежду си с вашите покани и тям подобни неща.

Мистър Домби лаконично изрази задоволството си, че е бил предпочетен пред някои изтъкнати членове на обществото, шумно опитващи се да завладеят майор Багсток. Но майорът моментално го прекъсна, като го увери, че той следвал собствените си многобройни желания, наложили му с категоричност: „Дж. Б., Домби е човекът, когото трябва да изберете за свой приятел.“

След като майорът достигна състояние на пресищане — плънката на пикантния пирог изби в ъгълчетата на очите му, а връзката му се затегна от скарата със силни подправки и от бъбречетата, — а също така и наближи време за потеглянето на влака към Бирмингам, с който щяха да заминат от града, туземецът с огромно затруднение напъха Багсток във връхното му палто и го закопча догоре — по този начин лицето на майора, с опулени очи и раззината уста, се показваше отгоре над дрехата като от бъчва. После туземецът му връчи поотделно, с приличен промеждутък след всяко подаване, кожените ръкавици, дебелия бастун и шапката — последната принадлежност от тоалета си майорът носеше екстравагантно килната на една страна, за да се посмекчи необикновеният му лик. Във всички видими и невидими кътчета на каляската на мистър Домби, която чакаше долу, туземецът предварително бе пъхнал необикновено голям брой пътни чанти и куфарчета, не по-малко апоплектични на вид от самия майор. И след като натъпка собствените си джобове с шишета минерална вода, източноиндийско шери, сандвичи, шалове, телескопи, географски карти, вестници — всяка една вещ от този лек багаж би могла да му потрябва в даден миг от пътуването, — майорът заяви, че всичко е готово. Екипировката на този злочест чуждестранец (за когото, общо взето, се говореше, че бил принц в собствената си страна) завърши с това, че когато той зае мястото си отзад до багажа редом с мистър Таулинсън, цяла камара от наметала и връхни дрехи на майора се изтърси върху него, хвърлени отгоре му от хазаина, който го обстрелваше от тротоара с тези тежки снаряди подобно на титан и така го зарови целия, че той се отправи към гарата, сякаш бе погребан жив.