Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Капитанът веднага дръпна Уолтър в един ъгъл и с голямо усилие, от което лицето му почервеня, измъкна сребърния часовник — той бе толкова голям и така здраво притиснат в джоба му, че изхвърча оттам като тапа.
— Уол’р — каза капитанът, като му го подаде и сърдечно разтърси ръката му, — прощален подарък, момчето ми. Всяка сутрин го слагай половин час назад и още петнадесет минути към обяд и ще имаш часовник, с който ще се гордееш.
— Капитан Кътъл! Не бих и помислил за подобно нещо! — извика Уолтър и го хвана, защото той се бе втурнал да бяга. — Моля ви, вземете си го обратно. Вече имам един.
— Тогава, Уол’р — рече капитанът, бързо бръкна в един от джобовете си и извади двете чаени лъжички и щипците за захар, с които се бе въоръжил в случай на подобно възражение, — вземи тези дребни сребърни прибори.
— Не, не, наистина не бих могъл! — извика Уолтър. — Хиляди благодарности! Не ги хвърляйте, капитан Кътъл! — тъй като капитанът направи движение да ги хвърли през борда. — Те ще послужат много повече на вас, отколкото на мен. Дайте ми бастуна си. Често съм си мислил, че бих искал да го притежавам. Ето така! Довиждане, капитан Кътъл! Грижете се за чичо ми! Чичо Сол, господ да ви благославя!
В суматохата те напуснаха кораба, преди Уолтър да успее отново да ги зърне. А когато изтича до кърмата и погледна след тях, видя в лодката чичо си да седи с оклюмала глава, а капитан Кътъл да го потупва по гърба с огромния сребърен часовник (навярно това е било твърде болезнено) и да размахва бодро лъжичките и щипците за захар. Когато съзря отново Уолтър, капитан Кътъл с пълно равнодушие захвърли ценностите си на дъното на лодката, очевидно съвсем забравил за съществуването им, и като свали колосаната си шапка, енергично му замаха. Колосаната шапка много ефектно проблясваше на слънцето и капитанът продължаваше да я размахва, докато се скри от погледа на Уолтър. А после суматохата на борда, бързо нарастваща, достигна своя връх. Още две-три лодки се отдалечиха с приветствени възгласи. Уолтър проследи с очи как платната се опънаха в посока на попътния вятър и заблестяха. Носът зацепи водата и заподскачаха искрящи пръски. Корабът „Син и Наследник“ се отправи на път така бодро и леко, както се бяха отправяли преди него много синове и наследници.
Дни наред в малката гостна отзад старият Сол и капитан Кътъл определяха местонахождението на кораба и следяха курса му по картата, разгърната пред тях върху кръглата маса. А нощем, когато старият Сол, така самотен, се изкачваше горе в мансардата, където понякога духаха урагани, той поглеждаше към звездите, заслушваше се във вятъра и стоеше по-дълго на вахта, отколкото би му се полагало на борда на кораба. А междувременно последната бутилка от старата мадейра, извършвала някога далечни плавания и добре запозната с опасностите на морските дълбини, лежеше под прахта и паяжините, безмълвна и необезпокоявана.
Глава XX
Мистър Домби предприема пътуване
— Мистър Домби, сър — заяви майор Багсток, — Джоуи Б. въобще не е сантиментален човек. Джоузеф е непреклонен. Но и Джоуи е способен на чувства, сър, и когато те се пробудят… дявол да го вземе, мистър Домби — извика майорът с неочаквана ярост, — това е слабост и аз няма да й се поддам.
Майор Багсток изрече тези фрази от горната площадка на стълбището в собствения си дом на улица Принцеса, където посрещаше мистър Домби като свой гост. Мистър Домби бе дошъл да закусят заедно с майора, преди да потеглят на път. Злочестият туземец вече бе преживял куп неприятности заради препечените кифли, а що се отнася до обичайния въпрос за варените яйца, животът му бе станал истинско бреме.