Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
— Изсипете ги направо, защото в противен случай гостите ще са си тръгнали, а вие все още няма да сте приключили!
Младата жена я изгледа, объркана.
— Аха, забравих, че не разбира френски! You are too slow! Hurry up! And put them directly on the plate!
— Окей, госпожо — отвърна момичето, глупаво усмихнато.
Какъв е смисълът да наемаш допълнителен персонал, след като се налага всичко да вършиш вместо тях, изруга Беранжер на излизане от кухнята и сложи на масата в салона нова кана с портокалов сок без плуващи еклери.
Точно в този момент се появи Жак Клавер, за да поздрави гостите.
Той слезе по стълбите бавно и тържествено, пристъпвайки плавно и уверено като опитен танцьор на танго, носен от стъпало на стъпало от всеобщото възхищение на присъстващите. Спря на последното стъпало, повика с жест Беранжер. Изчака я. Прегърна я и я ощипа, за да я накара да се усмихне. Изненадана, тя се засмя и се облегна на него. Той се прокашля и заговори:
— Скъпи приятели, добре дошли! Искам да ви благодаря, че сте тук тази вечер… Да ви благодаря също за верността, която ни засвидетелствате всяка година. Да ви кажа колко се вълнувам винаги когато се събираме, за да се насладим на еклерите на нашата скъпа Беранжер…
Той изръкопляска, обръщайки се към жена си. Тя се поклони, чудейки се какво ще последва.
— … тези забележителни еклери, които похапваме с върховна наслада, с въздишка на удоволствие, пожелавайки си взаимно всичко най-най, прикрепяйки с ръце чинийките с превъзходни еклери…
Тук-там бликнаха спонтанни смехове, които Жак Клавер оцени по достойнство.
— Искам да благодаря на жена ми за тази ежегодно поднасяна вкусотия… за този кулинарен подвиг на готвачка вълшебница… Искам също да ви съобщя една тъжна новина… За огромно съжаление вълшебният крем на еклерите не успя да скрепи здраво като с цимент нашата двойка. Де факто провалът е пълен… И двамата издъхваме, джапайки из гъстия крем на прекрасните еклери. Затова, за да си спестим взаимните страдания, за да не слиза усмивката от лицата ни, решихме всеки да поеме по своя път. Така че искам да ви съобщя — отсега нататък и по взаимно съгласие двамата с Беранжер ще заживеем разделени, всеки тихо и кротко в своето ъгълче… Искам да ви уверя, че от съвместния ни живот ще запазим само най-добри спомени.
Струпалата се в подножието на стълбите тълпа се разкудкудяка. Долавяха се развълнувани коментари от сорта: той е луд, превъртял е, да не е пиян…?
Жак Клавер изчака да стихне врявата и продължи:
— Няма място за притеснение. Беранжер запазва апартамента и остава да живее тук с децата. Аз се пренасям на улица „Де Мартир“, квартала на моето детство, към който напоследък често се връщам в мислите си… Държах да направя съобщението в присъствието на Беранжер, за да задуша в зародиш всякакви клюки и злословия, неизменни спътници на светския ни живот. През всичките тези години Беранжер се прояви като отлична съпруга, майка за пример, идеална домакиня.
Той отново я ощипа, притегляйки я към себе си, за да не слезе от устните й кривата усмивка, появила се при първия окуражителен жест, и продължи тирадата:
— Но всяко нещо си има край, за съжаление! Аз останах без ръце, тя остана без ръце, и двамата останахме без ръце от толкова прегръдки и ласки… Затова не е ли по-добре да разкъсаме ласото, преди то да е стегнало вратовете ни и да ни е удушило! Разделяме се елегантно, с чувство на взаимно уважение и ненакърнено достойнство. Е, скъпи приятели, това е всичко или почти всичко… Останалото е въпрос на пари. Както при всяка раздяла. Благодаря, че ме изслушахте, а сега да пием за здравето на новата година.
След врявата се възцари ледено мълчание. Гостите се споглеждаха, смутени, някои леко се прокашляха. Хвърляха поглед на часовниците си, с въздишка заявяваха, че е дошло време да тръгват. И най-хубавите неща имат край, пък и децата от утре са на училище…
Масово се изтегляха към гардероба да си вземат палтата. Сбогуваха се един по един, покланяйки се на домакините. Беранжер кимаше, осъзнала сякаш единодушното желание на гостите да се ометат възможно най-скоростно. Жак Клавер бе удовлетворен — беше си разчистил сметките и с еклерите, и с жена си.
Последен си тръгна Гастон Серюрие заедно с Жозефин Кортес.
Той се наведе към Беранжер, мушна в ръката й някаква хартийка, сгъната на четири, и прошепна: „Внимавай, да не я изгубиш, защото има опасност да попадне в ръцете на някой зложелател…“