Камъкът на раздялата
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: memory, sorrow and thorn #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-536-3
- Переводчик: Георги бенев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Камъкът на раздялата». Краткое содержание книги:
Хенгфиск наля тъмната течност в бокала на краля. Няколко пушещи капки се разплискаха върху ръцете му, но той дори не потрепна и миг по-късно се измъкна, все със същата идиотска усмивка. Гутулф потрепери. Лудост! Дотук ли бе стигнало кралството?
Очите на Елиас бяха вперени в нещо зад прозореца.
— Приратес наистина има… тайни — бавно каза той най-после, като че ли внимателно обмисляше всяка дума.
Графът слушаше внимателно. Кралят продължи:
— Но от мен няма никакви… независимо дали го осъзнава, или не. Едно нещо, което си мисли, че не зная, е, че брат ми Джосуа е оцелял след падането на Наглимунд. — Той вдигна ръка, за да спре изненаданото възклицание на Гутулф. — И още една тайна, която не е тайна: той смята да се справи с теб.
— С мен? — възкликна Гутулф. — Приратес смята да ме убие? — Гневът, който се надигна в него, изведнъж се покри с коричка от внезапен страх.
Кралят се усмихна — устните му се дръпнаха над зъбите като на куче.
— Не знам дали има намерение да те убие, но със сигурност иска да се махнеш от пътя му. Мисли, че ти вярвам твърде много и че той заслужава цялото ми внимание. — И се изсмя — смях като кучешки лай.
— Но… но, Елиас… — Гутулф бе стъписан. — Какво ще направиш?
— Аз ли? — Погледът на краля бе изнервящо спокоен. — Нищо няма да правя. Ти също.
— Какво!?
Елиас се облегна назад и за миг лицето му изчезна в сянката под огромния драконов череп.
— Може да се защитаваш, разбира се — весело каза той. — Това, което исках да кажа, е, че не мога да ти позволя да убиеш Приратес… дори и да предположим, че би могъл, в което не съм много убеден. Честно казано, приятелю, в момента той е по-важен за мен от теб.
Думите на краля изглеждаха толкова пълни с лудост, че за миг Гутулф бе сигурен, че сънува. Но секундите отминаваха и след като студената зала не се промени, той се насили да проговори:
— Не разбирам.
— А и не трябва. Не още. — Елиас се наведе напред; очите му блестяха като лампи, горящи зад тънко зелено стъкло. — Но някой ден ще разбереш, Гутулф. Надявам се да доживееш да разбереш всичко. В този момент обаче не мога да ти позволя да се бъркаш в делата на Приратес, така че ако имаш чувството, че трябва да си тръгнеш от замъка, ще те разбера. Ти си единственият приятел, който ми е останал. Животът ти е важен за мен.
Графът на Утаниат искаше да се изсмее, но чувството за ненормална реалност не искаше да го напусне:
— Но не толкова важен, колкото Приратес?
Ръката на краля се стрелна като нападаща змия и сграбчи ръкава на Гутулф.
— Не бъди глупак! Приратес не е нищо! Има значение онова, което ми помага да правя. Казах ти, че идва велико време! Но първо всичко ще се… промени.
Гутулф се вгледа в трескавото лице на краля и усети нещо в себе си да умира. Каза сериозно:
— Почувствах някои от промените, Елиас. Видях други.
Старият му приятел отвърна на погледа му, а после се усмихна странно.
— А. Имаш предвид замъка. Да, някои от промените стават точно тук. Но ти все още не разбираш.
Гутулф се бореше да сдържи гнева си.
— Помогни ми да разбера тогава. Кажи ми какво правите!
Кралят поклати глава.
— Не би могъл да го разбереш… не сега, не и по този начин. — Той отново се облегна назад, лицето му още веднъж се плъзна в сенките и огромната зъбата глава сякаш стана неговата. Последва тягостна тишина. Гутулф се вслушваше в безрадостното грачене на гарваните в двора.
— Ела до мен, приятелю — каза най-после Елиас, бавно и студено. И издърпа дългия двуръчен меч от ножницата. Металът блестеше в черно и гърчещо се сиво като пъстрия корем на някакво древно влечуго. Гарваните внезапно замълчаха. Кралят повтори. — Ела.