Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
Погледнах вън, към червените жасмини, за да спечеля миг, да събера мислите си за следващата атака.
- Значи според вас Додж е бил сам... Само че, разбира се, не е бил сам - казах тихо. - Там е била и охраната. Какво пречи някой от охраната да го приближи отзад и да го бутне към вечността?
Тя почти не погледна записките си - можеше да открие всичко и със завързани очи.
- Онази нощ е имало осемнайсет души охрана. - Извади снимки на всичките и сред тях имаше доста горили. - Подобно на много хора в този бизнес някои от тези също не са добри хора, но това е без значение - не им е позволено да патрулират терена. Седят пред екраните и следят за нарушители. Могат да излизат само в групи по шестима, предвождани от старши, ако се появи външен човек. Всички постове се наблюдават от камери - продължи тя. - Записите показват, че никой не е напускал мястото си поне час преди и след смъртта на господин Додж. Съжалявам, че ви разочаровам, но охраната е чиста.
- Не съм разочарован - излъгах. - Просто опитвам да се добера до истината. Да, охраната може да е чиста, освен ако записите на са монтирани - отбелязах. Хващах се за сламки, обаче полагах усилия да звучи елегантно.
- Записите са на дискове - каза Кумали, без да обръща внимание нито на елегантност, нито на нищо. - Дисковете са проверени. Всички имат специфичен код, което означава, че ако някой ги е променял, ще се разбере моментално. Казаха ми, че същата система се използва в Белия дом.
Беше права относно красотата на системата за сигурност във Френската къща - с нея богатите ѝ обитатели имаха пълна свобода. Не бяха под непрекъснато наблюдение - което е много важно за богатите дилетанти, които използват наркотици, - като същевременно никой не можеше да влезе в периметъра незабелязано. Обитателите биха били напълно сигурни за безопасността си.
- Ами възможен мотив? - попитах, като положих усилия да не личи, че това е поредно опипване в тъмното, поредно хвърляне на заровете.
- Съпругата, разбира се. Покойният няма братя и сестри, родителите му са мъртви и тя е единствен наследник. Казва се Камерън. - Плъзна снимка по бюрото към мен. Камерън - снимана в цял ръст, вперила поглед в обектива - си имаше всичко. Беше на около двайсет и пет, висока и елегантна, с хладната надменност, която обикновено притежават моделите и наистина красивите. Според доклада на Държавния департамент работела като „персонален продавач“ в магазина на „Прада“ на Пето авеню, когато го срещнала. Разбира се - иначе къде една мацка от никъде може да срещне милиардер? В обществената пералня?
- Колко време са били женени? - попитах, без да отделям очи от лицето на Камерън. Да, беше от тези жени.
- Осем месеца.
Погледнах я.
- Осем месеца и награда един милиард долара... това ми прилича на доста сериозен мотив.
Полицайката поклати глава. Защо ли не се изненадах?
- От осем вечерта е била с хеликоптера на мъжа си с други гости - посетили са няколко клуба по крайбрежието. Прегледахме записите от камерите на всичките - местоположението ѝ е изяснено минута по минута.
Можех да си го представя - други пируващи пристигат с поршета, беемвета, може би и няколко ферарита. Тогава се появява тя с хеликоптер Bell Jet Ranger. Трудно е да биеш един милиард долара.
- Добре, да кажем, че е чиста - започнах да разсъждавам. - Може да е наела някого, за да го извърши.
- Кого? Познавали са доста хора - други богати семейства, дошли с яхти от Монако и Сен Тропе - тук са се срещали с чужденци. Познати всъщност. Разговаряхме с тях и не открихме никой, който дори хипотетично да би извършил такова нещо заради нея.
- Наемник - възразих. - Платен убиец.
Тя се засмя - но не защото смяташе, че е смешно.
- А как можеш да откриеш такъв човек? - попита презрително. - Не някоя малоумна отрепка, а убиец от висока класа? Някой, който няма просто да вземе капарото и да изчезне? Така или иначе, остава фактът, че е бил сам на брега.
- Обаче един милиард долара - казах тихо, повече на себе си, отколкото на нея - са ужасно много пари.
- Какво ви е на вас, американците? - изсъска тя презрително. - Защо автоматично си мислите за убийства? Ако е искала пари, няколко милиона биха й стигнали. Защо просто не се е развела?
Бях уморен, разочарован, ужасно разтревожен от невъзможността да напомпам едно разследване, което непрекъснато издишаше. Най-много ме дразнеше обаче тази жена и отношението ѝ към страната ми. Искаше ми се да ѝ го върна, да ѝ платя с нейните средства, да попитам за трафика на наркотици и новия път на коприната, за геноцида над кюрдите и всичко останало, което ми дойде наум, но се овладях - трябваше заради по-голямата цел и така нататък.