Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
- Поискахте преглед на случилото се, така че нека приключим с това. Младият американец е умрял в девет часа и трийсет и шест минути вечерта. Знаем, защото часовникът му е спрял на толкова при удара в скалите. Това е шест минути след като над носа се е възпламенила голяма фосфорна звезда. С нея започнаха фойерверките. Вероятно не знаете, но миналата събота беше...
- Зафер Байрами - казах.
Тя се изненада.
- Браво - отвърна. - Изглежда, не сте толкова невеж, колкото повечето ви сънародници.
Пропуснах го покрай ушите си - какъв смисъл би имало? Трябваше да се справям с по-сложни проблеми от отношението ѝ.
- Покойният - господин Додж - е седял в библиотеката на къщата, пиел е алкохол и е вземал наркотици - показва го докладът от токсикологията, - когато е експлодирала фосфорната звезда и е поставила началото на празничната заря. Взел е бинокъл - намерихме го до парапета - и е слязъл по моравата, за да гледа фойерверките.
Бинокълът запали червена лампичка - радарът ми казваше, че нещо не е наред, - но нямах време да мисля за това, исках да се съсредоточа върху думите й, а тя говореше с космическа скорост.
- За да вижда по-добре зарята, вероятно се е качил на парапета или го е прекрачил. Бил е под влияние на алкохола и наркотиците, на непознато място, може да е бил объркан и от гърмежите и светлините, подхлъзнал се е на ронещия се бряг и не е успял да се задържи. Паднал е. Следите ли мисълта ми, агент Уилсън?
Кимнах.
- Направихме следствен експеримент с манекен с точния ръст и тегло на жертвата. Точно секунда и осем десети след това е паднал долу, през храсталаците, с които е обраснал скатьт. Вижда се къде са смачкани клоните, по листата открихме косми от косата му. Може да ви се стори интересно - траекторията му напълно отговаря на траекторията на човек, който се е подхлъзнал. Ето документацията от изследванията - каза тя и бутна купчинка технически чертежи през бюрото. - Смятаме, че е опитал да се хване за клон - по едната му длан има наранявания, - но не е успял и е продължил да пада до скалите, на трийсет метра по-надолу. Това се равнява на десететажна сграда. Освен другите наранявания гръбнакът му се е счупил на две места. Умрял е мигновено.
Кимнах - това беше причината за смъртта, посочена в папката от Държавния департамент. Нямаше как да не призная - тя и криминолозите ѝ бяха свършили работата си отлично. „Бог да ни е на помощ”, казах си. Нямах друг избор, освен да продължа да атакувам.
- В имението е имало охрана - казах. - Имало е и много хора на лодки в морето. Някой от тях може да е бил наблизо. Да е чул викове?
Просто пробвах.
- Никой. Дори и да е имало хора наблизо, гърмежите от зарята са заглушили всичко. Това ли искахте да попитате?
- Не, не е това - отговорих троснато. - Искам да знам кой друг е бил в имението онази вечер.
- Чудно - каза Кумали с натежал от сарказъм глас, - същият въпрос ни хрумна и на нас. Освен охраната не е имало други. Бил е сам.
- Как може да сте сигурни? - попитах. - Имението е огромно.
Тя ми хвърли изпепеляващ поглед.
- Шест цяло и девет акра общо - каза и отвори друга папка със снимки. Там също имаше куп чертежи. - Хората, които го наемат, са предимно богати - в резултат има сто и осем камери, които следят и записват случващото се в периметъра. Системата е инсталирана от една от водещите световни фирми за охранително оборудване - американска, ако ви интересува - и е невъзможно да се влезе в имението незабелязано.
Извади фотоси, взети от десетина различни камери - камери, монтирани на стълбове, на стените на сгради, скрити в листака. Някои бяха фиксирани, други се движеха, но всички имаха инфрачервено оборудване за нощно виждане. Гледах ги като експерт и си давах сметка, че струват цяло състояние.
Тя извади чертежите.
- Това са спецификациите на системата - вижда се, че няма непокрит сантиметър в периметъра.
Последваха два доклада, според които камерите работели идеално. Не ги погледнах - бях сигурен, че е така. Нещата се влошаваха всяка секунда. Бих могъл да изкопча отсрочка от няколко дни, но само толкова.
- Ами скалите? - попитах. - Кое може да попречи на някой да се изкачи по тях?
Тя въздъхна.
- В края има малък плаж - нарича се Германския плаж, - на който има кей, басейн със солена вода и хангар за лодки. Той е част от имението и до него е долепена стая за охраната. Двама мъже стоят вътре и четири камери следят непрекъснато стъпалата нагоре и целия скат. Искате да знаете доколко тези камери улавят движенията? Едната е записала леко помътняване, което преминава отгоре надолу, и то привлече вниманието ни. Оказа се, че това е тялото на загиналия, което прелита пред обектива. Една петдесета от секундата - и камерата го е уловила.