Дни на кръв и звездна светлина

Ухапа я. Разкъсваше я.

Тя изпищя, но той натисна главата ѝ в сипея и задави крясъка.

Не можеше да го види. Продължаваше да натиска лицето ѝ в мърсотията и камънака, когато почувства ноктестите му пръсти да се пъхат под колана на джинсите ѝ и да дърпат надолу. За миг изгуби съзнание.

"Не."

"Не!"

Този писък не беше нейният глас. Това беше съзнанието ѝ и пак онова глупаво, гневно самозаблуждение: "Невъзможно, той не може".

Но той можеше. И го правеше.

Джинсите обаче не поддадоха дори когато дръпна толкова силно, че я влачи близо метър по земята и тя усети с лицето си всяко камъче. Преобърна я отново по гръб, за да докопа ципа, стовари се ухилен отгоре ѝ с нейната кръв по устните, по зъбите; когато покапа и по нея, тя усети вкуса ѝ в устата си. Над него се виждаха звездите. Щом охлаби хватката, за да смъкне джинсите с две ръце, пръстите ѝ докопаха един камък и тя размаза усмивката върху лицето му.

Изръмжа от болка, но не помръдна. Неговата кръв се смеси с нейната по зъбите му и той пак се ухили. Разсмя се с глас. Това беше гнусно. Устата му приличаше на ужасяваща червена гримаса, а той продължаваше да я притиска с тялото си.

– Не! – изкрещя тя и този вик сякаш се откъсна от самата ѝ душа.

– Не се прави на толкова недостъпна – отвърна. – В края на краищата ние сме само съсъди. – Когато този път дръпна джинсите, те се смъкнаха чак до ботушите и се усукаха около прасците ѝ. Усети как камъните се впиват в голата ѝ кожа. Писъкът в главата ѝ бе оглушителен и безполезен, напълно безполезен, когато коляното му се пъхна между краката ѝ и ги разтвори. Ръмженето му беше съвсем животинско и Кару започна да се бори. Съпротивляваше се. Нито за миг не се предаваше. Всеки мускул взимаше участие в битката, противостоеше му. Ноктестите му пръсти разкъсваха ръцете ѝ, докато се опитваше да я прикове към земята, а камъните деряха гърба и краката ѝ, но тя не усещаше болка. Знаеше, че не трябва да остава неподвижна нито за миг. Той промени хватката си и сега държеше двете ѝ китки само с една ръка – за да освободи другата, да освободи другата – но тя се изтръгна и посегна с нокти към очите му. Тиаго обаче се дръпна навреме и тя остави дълбоки бразди по бузите му.