Дни на кръв и звездна светлина

– Прислужницата от банята ще бъде свидетел. И то много по-добър, защото вярва в това, което ще разкаже. Нали с очите си видя как копелето закла императора. Е, другото пропусна, но ще си повярва, че е видяла всичко.

– Господарю мой, ти имаш... нужда от маг...

– Сякаш пък ти владееш магията – присмя му се Яил. – Не ми трябват измамници и отровители. Отровата е оръжие за страхливците. Врагът трябва да кърви. Кураж, приятелю, умираш в достойна компания. – Той направи едва забележим знак, слабо потрепване на ръката и войниците пристъпиха напред.

Халас взе да се оглежда диво, очаквайки помощ отнякъде.

– Помощ! – провикна се, макар да беше част от заговора и лично се беше погрижил никой да не се притече на помощ.

Развикаха се и останалите придворни. На Акива му стана жал за тях, макар самият той да беше повече за жалене в сравнение с тая шайка елитни и жестоки глупаци.

Последва кървава баня. Сребърните мечоносци, огромни и безполезни грубияни, при това вече обезоръжени, се опитаха да окажат съпротива и паднаха. Един войник от Доминиона довърши сам Намаис и Мизориас, които бяха все още в безсъзнание, като леко плъзна острието на меча по гърлата им. Сякаш жънеше снопове пшеница, толкова отработено и безстрастно беше движението му. Телохранителите отвориха очи и издъхнаха след кратко гърчене и мятане по червения под на банята. Останалите прислужнички от банята също не бяха пощадени; Акива предвиди какво следва и се опита да защити най-близката до него, но беше заобиколен от твърде много доминионци и прекалено много хамси го облъчваха с магията си. Войникът го блъсна обратно към Хазаел и Лираз, после усмири пищящите момичета без следа от угризение.

"Достойни за своя командир бойци", помисли си Акива, докато тази сцена се разиграваше пред очите му. През живота си беше видял и участвал в много кланета, но тази касапница го потресе със своето хладнокръвие. И с ловкостта, с която беше извършена. Като гледаше кървавия пир и си даваше сметка, че него ще обвинят за всичко – позорът ще е негов, а Яил ще облече императорската тога – Акива се мяташе между жар и мраз, бяс и безсилие.

Напразно се опитваше да си върне поне частица от мощта и бистрата мисъл на сиритхар. Сега чувстваше само нарастващо отчаяние. Погледна брат си и сестра си, които стояха, опрели гръб в гръб. Усети обзелото ги напрежение.

Освен Халас имаше още четирима придворни съветници; умряха така, както бяха наблюдавали и смъртта на своя император: смаяни, възмутени и безсилни. Халас квичеше. Опита се да се издигне във въздуха, сякаш имаше излаз през сводестия таван от масивно стъкло, затова мечът на войника прониза корема вместо сърцето. Квиченето стана още по-пронизително; докато се свличаше надолу, магът стисна острието с две ръце, впил във войника невярващ поглед. Когато доминионецът дръпна меча, пръстите на жертвата се пръснаха по пода. Халас вдигна пред лицето си осакатените ръце – кръв, толкова много кръв, бликаща от чуканчетата на пръстите – това гледаше той в жалкия си потрес, продължавайки да квичи, когато войникът си поправи мерника и го прониза право в сърцето.