Заслепяващият нож
- Автор: Уикс Брент
- Серия: Lightbringer #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-517-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Заслепяващият нож». Краткое содержание книги:
Мислил е, че му остават пет години, а вече разполага с по-малко от една. С петдесет хиляди бежанци, незаконен син и бивша годеница, която може би е научила най-мрачната му тайна, Гавин се натъква на проблеми от всички страни. Цялата магия на света е подивяла и заплашва да унищожи Седемте сатрапии. Най-лошото от всичко е, че старите богове се прераждат и армията им от цветни бесове е неудържима. Единственото спасение може би е брат му, чиято свобода и живот Гавин е ограбил преди шестнайсет години.
Гледката беше неземна. Имаше кристали, високи колкото него. Вълните бяха разбили много от тях, но блестящите шипове общо взето сочеха в една и съща посока… навътре, все навътре.
Тъй че Гавин затича. Целта му беше огромен шпил в самия център на острова, може би на половин левга разстояние. Отначало тичаше бавно — теренът просто бе толкова насечен, че трябваше да скача от някой бодлив кристал към странно блещукаща колона. Повърхността непрекъснато се пропукваше и във въздуха се изстрелваше струя блестящи сини кристали. В небето кръжаха странни вихрушки, извиваха се надолу в хипнотизиращо, математически точно движение. Изкривени триъгълници се рееха като стъклени птици, понесени от невидим ветрец.
Кристалите пращяха под стъпалата му като сняг и оставяха зад себе си стъкло, поемаха топлината и дори натиска на стъпките му, за да създадат още по-голямо съвършенство.
Докато се придвижваше навътре, редът на синьото започна да се налага още по-силно.
Гавин видя как един шип, изникнал под ъгъл, потръпна. След това се хлъзна, докато не се изравни съвършено с повърхността. Целият остров тук беше съвършено плосък. Пред себе си видя дванайсет кристални шипа, стълбове, подредени в кръг около основата на огромния шпил.
Всеки от дванайсетте стълба беше три разтега висок. Щом Гавин се приближи до най-близкия, видя вътре в него най-съвършено оформения син бяс, на който се беше натъквал някога. Човешката кожа на съществото беше напълно обелена. На нейно място бе изтъкано пано от скъпоценни камъни, самите нишки се променяха според това колко движение мускулите отдолу налагаха на кожата при всяка точка. Беше ужасяващо красиво — все едно някой бе нарисувал шедьовър с кръв.
Гавин не се поколеба. Затича към централния шпил. По външната страна на шпила имаше стъпала, очертаващи странен квадрат. Без перила. Той затича нагоре по тях.
Деветдесет и седем стъпала до върха. Първото, което забеляза Гавин, беше, че Бялата мъгла може да се види оттук. Мъглата и рифът, който тя криеше, бяха легендарни. Приказките за точното ѝ местонахождение се различаваха, но всички бяха съгласни, че е някъде в средата на Лазурното море. Може би в самия му център, като паяк в паяжината си.
Какво по дяволите търсеше този плаващ остров толкова близо до рифа Бялата мъгла?
Не можеше да е съвпадение. Твърде много ставаха съвпаденията напоследък.
След това очите му се спряха на стълба, извисяващ се на върха на шпила. Беше пълен с бълбукаща вода и врящи газове… сиво за очите на Гавин, тъй че трябваше да повярва, че е синьо. Вътре имаше нещо, но той не можеше да види какво е. Наведе се по-близо. Слънцето, доближило зенита си, проряза с лъчите си кипящите газове и Гавин видя извивка на нивото на очите си…
О, не!
Слънцето разкъса газовете и чистата му светлина огря напълно огромния стълб. Извивката на нивото на очите му беше рамо!
„Точно по пладне…“
Целият син остров потрепери. Повърхността се пропука и изстреля късове кристали високо във въздуха. Само шпилът не се разтърси. Във всяка от дванайсетте обкръжаващи го колони Гавин зърна движение. Но очите му останаха приковани в централния стълб пред него.
Вътре в стълба се оформяше огромна фигура. Пред очите му се раждаше бог.
Гавин притегли меч от жълт луксин, започна да го запечатва болезнено бавно… а очите на полуоформения бог примигаха и се отвориха, фокусирани някъде далече… и после забелязаха Гавин. Светлината в стълба се усили. Мечът най-после се запечата и Гавин посече с него през стълба под брадичката на бога.
Очите на създанието лумнаха и блъвнаха върху стъклото лепкава слуз.
Е, това беше лесно.
Гавин изви силно меча в двете си ръце, усети как костите изстъргаха и поддадоха. След това издърпа меча. Слузта запльока в краката му. Той притегли наситено подчервено и червено, подпали ги и огненият му юмрук прониза разбития луксин. Пръстите му напипаха врата на съществото, сграбчиха го и Гавин изтръгна синия ужас от стълба.
Това не беше бяс. Това беше самият Мот. Човешка плът, сливаща се в едно с луксин, дотолкова, че самият човешки скелет се разширяваше. Гигантът беше несъвършен, все още не напълно оформен. Въплъщаваше се и Гавин бе прекъснал раждането му.
Гавин му отсече главата. Отсече костеливите му ръце, отсече краката му — прасците напълно оформени, бедрата — още костеливи. Пресече гръбнака — всичко това в бърза последователност. Нямаше да има възкресение. Изтръгна от врата на съществото златната огърлица, украсена с огромен черен скъпоценен камък, и я запокити настрани, след това поръси и намаза всеки крайник на посечения бог с горяща пихтия. Подпали я и я насити с толкова много подчервено, че всичко да изгори изцяло.