Разкритието на древния ръкопис

– Ако не го уредиш, ще отида сама.

Щяхме скоро да си върнем Крисчън! В мига, в който се върнах от милостивото убийство на Фиона, бях започнала да лобирам да измъкнем Крисчън от Ънсийли затвора. Щях да съм започнала по-рано, но откритието, че аз съм Не Наложницата, ме беше пратило в гаден, сковаващ ума затворен кръг.

– Кога ще се върне той?

– Красивото ти колежанче вече не е толкова красиво.

– Той не е моето красиво колежанче.

Погледите ни се счепкаха.

– Но все още смятам, че е доста красив – казах, само за да го предизвикам.

Ако те видя в леглото с него така, както те видях в Сребрата, ще го убия.

Опулих се. Не вярвах, че съм видяла това току-що в погледа на Баронс.

Той се изпари от стола и се появи на два метра от него, изправен пред огъня с гръб към мен.

– Смятат, че ще го върнат всеки момент.

Исках да бъда там, когато това станеше, но Келтърови бяха дали ясно да се разбере, че не ме искат наоколо. Не трябваше да им казвам, че съм хранила племенника им с плът от Фае. Не бях сигурна дали го намираха канибалско, светотатствено или и двете, но определено ги беше обидило. Не бях задълбала в подробностите какво му беше причинило това. Така или иначе, щяха да разберат достатъчно скоро.

Потреперих. Времето наближаваше. Скоро щяхме да извършим ритуала.

– Трябва да проведем среща с всички. С Келтърови, с шийте зрящите и с В’лане, за да изгладим детайлите.

Какво щеше да стане, когато най-накрая сложехме Книгата под ключ? Как смяташе Баронс да я използва, след като веднъж е заключена? Дали той знаеше Първия език? Толкова ли беше стар? Беше ли го научил с времето, или някой му го беше преподавал? Дали планираше да ни позволи да я заровим отново в манастира, а после да седне и да я прочете?

И какво щеше да направи със знанието?

– Защо просто не ми кажеш за какво ти трябва Шинсар Дъб?

Вече не се взираше в огъня, а стоеше пред мен.

– Защо продължаваш да се движиш така? Преди никога не си го правил? – беше изнервящо.

– Изнервя ли те?

– Никак даже. Просто... трудно е да те следя.

Лека червена мъгла се плъзна през очите му.

– Изобщо не те обърква?

– Никак. Само искам да знам какво се промени.

Той сви рамене.

– Прикриването на природата ми изисква усилие – но очите му казваха: Мислиш, че си приела звяра? Взираш се в него ден след ден. Няма проблем.

– Кралицата дойде в...

– Тя е в съзнание? – възкликнах.

– ...за кратко, преди да потъне отново.

– Защо винаги ти е нужно толкова много време, за да ми кажеш важните неща?

– Докато кралицата е била в момент на просветление, Джак е имал достатъчно ум да я попита кой я е запечатал в ковчега.

Очакването изправи гръбнака ми.

– И?

– Казала, че е бил Фае принц, когото никога не била виждала. Нарекъл се Крус.

Зяпах зашеметена.

– Как е възможно? Дали някой от тези, които се предполага, че са мъртви, наистина е мъртъв?