Разкритието на древния ръкопис
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542713739
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Разкритието на древния ръкопис». Краткое содержание книги:
От изумителната разточителност и блясъка на пентхауза на Лорд Господаря до мрачната пустош на земите на Фае, от чувственото легло на любовника си до ужасяващата постеля на Краля, пътят на Мак ще я изправи пред истината за това коя е и ще я накара да направи избор, който може да спаси света, или да го унищожи. В епичната битка между хора и Фае, ловецът се превръща в плячка. А финалът ще ви остави без думи.
Толкова бях сигурна, че не съм Ънсийли кралят.
Бях готова за вонята от тялото ù, очаквах осакатеното ù тяло да се забие в моето. Щях да я отклоня към леглото, където щях да я намушкам и да отърва всички от нещастието ù веднъж завинаги.
Фиона падна мъртва в мига, в който докосна огледалото.
– Здравей, госпожице Наложница! – подигра ми се Баронс.
О, само ако знаеше!
Но Крисчън не му каза, преди да си тръгнем, нито пък аз.
Тридесет и три
ПРОТИВ: Защо не съм кралят?
1. Била съм бебе преди двайсет и три години. Виждала съм свои снимки и помня как растях (освен ако някой не ми е посадил фалшиви спомени).
2. Аз дори не харесвам наложницата (освен ако не съм спряла да я обичам преди много време).
3. Нямам усещането, че съм разделена в множество човешки части и никога не са ме привличали жени (освен ако не го подтискам).
4. Мразя Фае и особено Ънсийли (дали не компенсирам?).
5. Ако аз бях кралят, нямаше ли Ънсийли принцовете да ме познаят и да не ме изнасилват? Нямаше ли някой... да ме познае или нещо такова?
6. Къде съм била шест или седемстотин хиляди години? И как може да не знам за това? (Добре де, някой може да ме е принудил да пия от Котела.)
ЗА: Нещата, заради които изглежда, че може да съм.
1. Знаех как изглежда Белия палат отвътре. Също така познавах всяка крачка, която правех, в Ънсийли затвора. И знаех за крилата на Крус. Имам в главата си огромно количество знание, а не мога да си обясня откъде е дошло. (Може би някой е посадил спомените. Ако могат да посаждат фалшиви, защо да не могат да се посадят и истински?)
2. Сънувам наложницата цял живот и въпреки че беше в безсъзнание, тя успя да ме призове. (Може би ме манипулираше във Фантазия, както е направила с Келтърови.)
3. Мога да правя руни. Предполагам, че те са част от това, което е използвано за укрепването на стените на Ънсийли затвора. (Не съм сигурна в коя колона минава това. Защо кралят би ми помогнал?) (А може би е част от талантите ми на шийте зрящ.)
4. Книгата ме търси и си играе с мен като котка, която души мишка. (Не мога да измисля как да се измъкна от това. Очевидно има нещо различно в мен.)
5. К’Врук порови умствено в мен, после каза: „А, ето те!“. (Какво имаше предвид, мамка му?)
6. Мога да минавам през огледалото, през което могат да минават само кралят и наложницата, а кралицата е наложницата. Баронс не можа. Фиона не можа.
7. Когато бях в Белия палат, можех да видя наложницата, но не и краля, което е напълно логично, ако преживявах спомените на краля, защото когато си спомняте нещо, не виждате себе си, а само тези, с които сте били, и това, което е ставало около вас.
Пуснах молива и захлопнах дневника си. Татко можеше да използва тези последните две ЗА, за да ми издейства доживотна без право на обжалване.
Трябваше да проведа повече експерименти със Среброто. Щом докажех, че някой друг също може да преминава, щях да престана да се побърквам.
– Да – промърморих. – Още експерименти. Не звучи ли като някой друг, когото познаваме? – например като обсебен крал, който беше експериментирал с цяла раса от чудовища. Нямаше как да заобиколя един жесток факт: Ако изследванията ми се проваляха, обектите на тези изследвания щяха да умрат. Толкова ли бях отчаяна да оправдая себе си, че бях готова на убийство? Разбира се, бях убила мнозина в последните няколко месеца, но в разгара на битката, а не предумишлено, а Фиона беше пожелала да умре.
Чист човек би бил най-доброто изследване.
Можех вероятно да намеря някой, който виси в Честър и е влюбен в смъртта. Или е твърде пиян, за да...
Дали не губех човечността си? Или винаги ми е била малко недостатъчна?
Стиснах глава и изстенах.
Внезапно всеки мускул в тялото ми се напрегна, сякаш се изправяще за поздрав, въпреки че не бях помръднала.
– Баронс – отпуснах ръце и вдигнах глава.
– Госпожице Лейн – той издърпа стола срещу мен с такава зловеща грация, че се зачудих как някога съм вярвала, че е човек. Той се разля в облицования с брокат стол като вода върху камък, преди да се установи в гладък мускул. Движеше се така, сякаш знаеше къде е всичко в стаята съвсем точно. Той не вървеше, нито дебнеше. Той се плъзгаше с безупречна яснота за всички останали атоми, които имаха отношение с неговите. Така за него беше лесно да се скрие зад неодушевени предмети и да приеме подобна... структура или нещо подобно.