Разкритието на древния ръкопис
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542713739
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Разкритието на древния ръкопис». Краткое содержание книги:
От изумителната разточителност и блясъка на пентхауза на Лорд Господаря до мрачната пустош на земите на Фае, от чувственото легло на любовника си до ужасяващата постеля на Краля, пътят на Мак ще я изправи пред истината за това коя е и ще я накара да направи избор, който може да спаси света, или да го унищожи. В епичната битка между хора и Фае, ловецът се превръща в плячка. А финалът ще ви остави без думи.
Баронс беше един от най-сложните мъже, които бях срещала някога и в същото време един от най-простите. Ти си или с него, или срещу него. Точка. Край на историята. Имаш само една възможност. И ако го предадеш, спираш да съществуваш в неговия свят, докато той не те убие.
Фиона беше спряла да съществува в момента, в който беше пуснала Сенките в книжарницата, за да ме погълнат, докато спях (по този начин му отнемаше единствената възможност за нещо, което той желаеше много силно, каквото и да беше то), и единственото, което изпитваше сега, беше щипка желание нещата да се бяха развили по друг начин и шепот от съжаление. Не толкова отдавна той беше забил нож в сърцето ù и ако тя не ядеше Ънсийли, щеше да я е убил. Беше готов да я убие в уличката, и то не милостиво.
Откраднах си още един поглед към него, осъзнавайки пълния размер на това, върху което размишлявах.
Той мислеше, че съм го предала, като съм поела с Даррок, когато вярвах, че е мъртъв. Но не беше изхвърлил мен от живота си. Каквото и да искаше от Шинсар Дъб, го искаше много силно.
И според моята собствена преценка за него, щом го получеше, щеше да ме убие.
Сигурно беше усетил, че се взирам в него, защото ме погледна.
Нещо не е наред ли, госпожице Лейн?
Погледът ми се присмя:
Има ли нещо наред в тази ситуация?
Той се усмихна без грам хумор.
Освен очевидното.
Поклатих глава.
Гледаш ме така, сякаш очакваш да те убия.
Трепнах. Толкова ли лесно можеше да ме разгадае?
Чудиш се какъв мъж съм и какви са чувствата ми в този момент.
Зяпнах го.
Мислиш, че си ме предала и един ден ще те убия за това.
Не съм сигурна защо изобщо си давам труда да говоря.
Очите ми пламнаха от гняв. Не можех да се примиря, че съм толкова прозрачна.
Това, че се съюзи с Даррок, за да постигнеш целите си, не ме е предало. Аз щях да направя същото.
Тогава защо си толкова кисел?
Това, че си го чукала, ще бъде простено, едва когато чукаш мен. Друга жена би се затичала презглава към опрощението.
Сложих край на разговора ни, като се загледах право напред.
Напредвахме бавно. Фиона не можеше да се движи много бързо. Вървяхме със скороста на охлюв от розови коридори към слънчеви и бронзови.
– Библиотеките – каза Баронс, докато преминавахме. – Ще се отбием на връщане, след като така и така сме тук. Искам да огледам още веднъж.
Усетих внезапно напрягане в закачулената фигура до мен, сякаш тъмната качулка се обърна в моята посока.
Нямаше нужда да виждам лицето ù, за да почувствам горчивината в погледа ù или да предскажа мрачния обрат на мислите ù.
Коментарът му ù беше напомнил, че той и аз ще се връщаме заедно, а тя ще бъде мъртва. И знаех, че според нея щяхме да се забавляваме страхотно, да танцуваме и да се караме, да правим секс и да живеем, докато нейното съществуване щеше да свърши, угасено, сякаш тя никога не е била раждана – неоплакана, без да липсва на никого.
Усетих изпод наметалото да се излъчва злобна и мрачна омраза и се радвах, че виждах черните подове напред.
Имах чувството, че сме пазачи на затвор, тръгнали по дългия, бавен адски път към електрическия стол. Осъдената между нас би направила всичко, за да избегне присъдата, но съдбата не ù беше оставила друг избор, освен да жадува за забвение.
– Как? – прошепна тя, докато влизахме в черния тунел.
Погледнах към Баронс и той ме погледна. След като стъпихме на черните подове, бях започнала да усещам сексуалното напрежение, която тази част на замъка неизбежно предизвикваше. Един поглед към лицето му потвърди, че и той го чувства.
С ужас осъзнах, че Фиона също би трябвало да го усеща.
Баронс отвърна сковано:
– Има Сребро, което разделя стаята на Ънсийли краля и наложницата. Само те двамата могат да минават през него. Всичко останали умират моментално.
– Дори... ти?
Значи тя знаеше, че той може да умре. И да се върне.
– Да.
Чух отново ужасния звук, който беше смях, но не беше.
– Тя... вече знае.
Баронс ми хвърли поглед, който ясно казваше: Накарай я да млъкне или аз ще приключа всичко още сега!
– Да. Знам всичко, Фиона – излъгах.
Тя продължи напред, отново мълчалива.
* * *
Крисчън беше заспал в голямото легло на Ънсийли краля, дългата му черна коса беше като копринено ветрило по възглавницата.
Ако Фиона не беше одрана и не изпитваше толкова силна болка, щях да я блъсна през бялата половина от будоара в огледалото, за да приключа с това, но не можех да се накарам да я докосна.