Разкритието на древния ръкопис
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542713739
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Разкритието на древния ръкопис». Краткое содержание книги:
От изумителната разточителност и блясъка на пентхауза на Лорд Господаря до мрачната пустош на земите на Фае, от чувственото легло на любовника си до ужасяващата постеля на Краля, пътят на Мак ще я изправи пред истината за това коя е и ще я накара да направи избор, който може да спаси света, или да го унищожи. В епичната битка между хора и Фае, ловецът се превръща в плячка. А финалът ще ви остави без думи.
– Кой... Какво, мамка му? – Баронс забърза през снежнобелите кожи и осеяния с диаманти въздух към огромното Сребро, взирайки се в мъжа на леглото.
Хвърлих поглед към камината, очаквайки да видя наложницата. Опитвах се да реша как бих обяснила на Баронс, ако остатъкът от спомена на кралицата се беше изтегнал там, но кожите бяха празни, а огънят се беше стопил до бяла жарава.
Гласът му стресна Крисчън. Младият шотландец се претърколи и скочи на крака.
Коприни се плъзнаха по тялото му, оставяйки го гол и видимо възбуден. За миг помислих, че се е отървал от татуировките, но те се появиха, задвижиха се нагоре по краката му, по чатала и по корема му, после отстрани на гърдите, преди отново да изчезнат.
Застанах до Баронс пред огледалото, опитвайки се да не зяпам, но красивите голи мъже са красиви голи мъже.
Чудех се дали спомените за любенето на краля и кралицата са му повлияли така, както влияеха на мен. Очите му проблясваха с ленива чувственост и можех съвсем ясно да си представя посоката на сънищата му. Можеше да се окаже трудно да го откъртим от стаята, когато дойдеше време.
Той стоеше в тъмната част на будоара и гледаше към мен.
– Сигурно сънувам. Докарай този сладък задник тук и ще ти покажа за какво Бог е създал жените и надарените шотландци.
– Кой е това, по дяволите? – настоя Баронс.
– Крисчън МакКелтър.
– Това не е Крисчън МакКелтър! – избухна Баронс. – Това е Ънсийли принц!
– А, мамка му! – Крисчън прокара ръка през дългата си черна коса, мускулите му се надиплиха на раменете му. – Наистина ли на това приличам, Мак?
За малко да кажа: „Не знам, не мога да спра да гледам твоя...“.
Фиона ме бутна.
Кучката всъщност ме блъсна в гърба.
Толкова бях сащисана, че дори не ахнах. Нямах думи. Бях дошла тук на мисия от милост, а тя се беше опитала да ме убие отново!
Беше заключила от думите на Баронс, че аз също ще умра, ако докосна среброто, и последното ù действие беше да се опита да ме отнесе със себе си.
Тя ме блъсна достатъчно силно, за да се стрелна право през несъпротивляващото се Сребро и да се забия в Крисчън, избутвайки го назад в леглото. Оплетохме се един в друг, в опита да се измъкнем.
Зад мен Баронс изрева.
Крисчън издаде груб, възбуден звук и се притисна към мен.
Вдишах рязко през зъби. Всяка клетка в тялото ми искаше да правя секс тук и сега, с когото и да е. Това място беше опасно.
– Крисчън, стаята е. Тя прави секса...
– Знам, момиче. Бях тук известно време – той вдигна едната ръка, която ме натискаше към леглото. – Измъкни се изпод мен! Размърдай се! – изскърца той.
Когато не реагирах моментално, той изръмжа:
– Побързай! Няма да мога да го кажа отново.
Погледнах го. Очите му бяха леко разфокусирани, заковани в някаква точка вътре в мен, като на Фае принц. Изстрелях се изпод него и изпълзях от леглото.
Остана да клечи там за малко на ръце и колене, топките му бяха натежали, еректиралият му член беше голям и прилепнал към стомаха му. После Крисчън скочи на крака, опитвайки се да се прикрие, но ръката му беше безнадеждно недостатъчна. Опита се да издърпа чаршаф от леглото, но черната коприна беше с размери за цели акри легло. Проклинайки, той започна да рови между възглавници и кожи и да търси дрехите си, докато аз се опитвах да не гледам и се провалях безславно.
– Мак! – прогърмя Баронс.
Сърцето ми блъскаше. Исках Баронс, не Крисчън, но мъжът, когото исках, беше от другата страна на огледалото, а проклетият полубял, получерен будоар беше Екстази на стероиди с примес от адреналин и правеше нещата толкова замъглени и объркани...
Ужасният звук от смеха на Фиона развали магията.
Обърнах се и я видях да стои до огледалото и да гледа към Баронс със свалена качулка.
Тя произнесе най-дългото изречение за тази нощ.
– Какво е чувството да искаш някого повече, отколкото той те иска, Джерико? – от гласът ù капеше отрова. – Щом тя мина през огледалото, значи принадлежи на краля. Надявам се това, че я искаш, да те изяжда отвътре. Надявам се той да ти я отнеме. Надявам се да страдаш цяла вечност!
Баронс не каза нищо.
– Трябваше да ме оставиш да умра, когато ме намери, копеле такова! – каза тя горчиво. – А ти просто ми даде живот, който ме накара да искам неща, които не можех да имам.
Щях да ù кажа, че изобщо не е така. Баронс не изпитваше нищо към мен или към някой друг, но преди да успея да кажа и дума, Фиона се хвърли към огледалото.
Подготвих се да се забие в мен.