Разкритието на древния ръкопис
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542713739
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Разкритието на древния ръкопис». Краткое содержание книги:
От изумителната разточителност и блясъка на пентхауза на Лорд Господаря до мрачната пустош на земите на Фае, от чувственото легло на любовника си до ужасяващата постеля на Краля, пътят на Мак ще я изправи пред истината за това коя е и ще я накара да направи избор, който може да спаси света, или да го унищожи. В епичната битка между хора и Фае, ловецът се превръща в плячка. А финалът ще ви остави без думи.
Кървавочервени копринени чаршафи.
Аз съм в нея и тя ме гледа, сякаш съм целият ù свят. Тази жена ме погубва.
Трепвам. Аз правя секс със себе си, виждам се през неговите очи. Изглеждам невероятно гола... Така ли ме вижда той? Не забелязва нито един от недостатъците ми. Никога не съм изглеждала и наполовина толкова добре в очите си. Искам да се измъкна. Това е перверзно. Очарована съм. Но видяното изобщо не е това, което търся.
Къде са белезниците? А, сграбчи шибаната ù глава, тя отново се спуска надолу! Ще ме накара да свърша. Да я завържа. Тя върна ли се? Колко време имам?
Той ме усеща там.
Махни се от ГЛАВАТА ми!
Задълбочавам целувката. Хапя езика му и той освирепява от желание. Възползвам се, гмуркайки се дълбоко. Има мисъл, която той скрива. Искам я.
Няма никой в къщи, освен Онази, за която аз съм светът. Не мога да продължавам така, не мога да го правя.
Защо не можеше да продължи? Какво не можеше да прави? Аз правя секс с него по всички начини, по който той иска, докато го гледам с абсолютно обожание. Какъв е проблемът?
Върху мен внезапно се излива изтощение. Аз съм в него и свършвам под него, и гледам очите си внимателно.
Какво правя тук, мамка му?
Той знаеше какво е, какво съм аз.
Знаеше, че идваме от различни светове, че нямаме място заедно.
Но все пак за няколко месеца между нас нямаше демаркационна линия. Бяхме съществували на място отвъд определенията, на което правилата нямаха значение, и аз не бях единствената, която се наслаждаваше на това. Но през цялото време, докато бях изгубена в сексуално блаженство, той е бил наясно с хода на времето, с всичко, което се беше случвало. С това, че бях обезумяла, че не го желаех истински и когато се измъкнех от това, щях да обвиня него.
Продължавам да се надявам да видя светлина в очите ù. Въпреки че това би означавало тя да каже сбогом.
Бях го направила. Нерационално или не, бях го използвала срещу него. Той ме беше видял гола – тяло и душа, а аз не го бях видяла изобщо. Бях заслепена от безпомощна похот, която не беше за него. Аз бях обладана от похот, а той просто се беше оказал там.
Само веднъж – мисли той, докато гледаме как погледът ми става още по-празен.
Веднъж какво? Вместо да притискам, опитвам невидима атака. Преструвам се, че се оттеглям, оставям го да мисли, че е спечелил, и в последния миг се обръщам. Вместо да скачам към мислите му, оставам много, много неподвижна и слушам.
Той избутва косата от лицето ми. Приличам на животно. Няма съзнание в погледа ми. Аз съм пещерна жена с миниатюрен праисторически мозък.
Когато разбереш кой съм, ми позволи да бъда твоя мъж!
Той ме изхвърля от черепа си с такава сила, че една не припадам. Ушите ми звънтят и главата ме боли.
Вдишвам рязко. Няма го.
Тридесет и четири
Вървях през Темпъл Бар с жизнерадостна походка. Бях се събудила рано, бях погледнала слънчевата светлина, струяща през прозореца на стаята ми, бях се облякла и се бях отправила навън по задачи.
Хладилникът беше празен. Имах два рождени дни, които бях решена да отпразнувам, преди да закъснея още повече и щеше да се наложи да импровизирам сериозно със съставките, за да опека торта. След Хелоуин маслото, яйцата и млякото бяха оскъдна стока, но една южнячка може да направи много с мазнина за сладкиши, кондензирано мляко и яйца на прах. Щях да опека шоколадова торта с дебела, двойно шоколадова глазура, дори това да беше последното нещо, което правя. С Дани щяхме да гледаме филми и да си лакираме ноктите. Щеше да е като едно време с Алина.
Обърнах лице към слънцето, докато бързах по улицата. След една нескончаемо дълга зима, пролетта се беше върнала в Дъблин.
Сезонът на слънце и прераждане беше закъснял за мен. Въпреки че бях успяла да избегна нещастните месеци на студено време, заета в света на Фае или в Сребрата, това все още беше най-дългата зима в живота ми.
Пролетта не изглежда много по-различно от зимата, но можете да я усетите във въздуха – топла целувка във вятъра, мирисът, идващ от океана, който носи обещание за пъпки и цветове, ако не тук, то някъде другаде по света. Никога не съм мислила, че ще ми липсват мухите и насекомите, но ми липсваха. В момента нищичко не растеше в Дъблин, а това значеше, че няма никакви молци, пеперуди, птици или пчели. Нито едно цвете не цъфтеше, никакви ластари не избиваха от млади клони и дори тревата все още не беше поникнала. Сенките бяха погубили града на излизане, преди да хлопнат вратите с гръм и трясък на Хелоуин. Почвата беше ялова.