Разкритието на древния ръкопис
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542713739
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Разкритието на древния ръкопис». Краткое содержание книги:
От изумителната разточителност и блясъка на пентхауза на Лорд Господаря до мрачната пустош на земите на Фае, от чувственото легло на любовника си до ужасяващата постеля на Краля, пътят на Мак ще я изправи пред истината за това коя е и ще я накара да направи избор, който може да спаси света, или да го унищожи. В епичната битка между хора и Фае, ловецът се превръща в плячка. А финалът ще ви остави без думи.
– МакКайла – каза В’лане.
Джейни беше замръзнал с открехната уста в полукрачка. Не заледен. Просто обездвижен.
Стегнах се и посегнах за копието.
– Трябва да поговорим.
– Меко казано. Ти трябва да обясниш – завъртях се в кръг с извадено копие. По някаква причина все още го имах.
– Прибери копието!
– Защо не си го взел?
– Предлагам ти проява на добра воля.
– Къде си? – настоях. Чувах гласа му, но той не беше видим и източникът на гласа му продължаваше да се мести.
– Ще се появя, когато ми покажеш твоята проява на добра воля.
– Която е?
– Аз избрах да ти го оставя. Ти избери да го прибереш! Ще се почетем един друг с доверие.
– Няма никакъв шанс.
– Не съм единственият, който има да обяснява. Как донесе кралицата през кралското огледало?
– Нека ти кажа какво не разбирам! На Хелоуин бях изнасилена от Ънсийли принцовете. Ти ми каза, че си бил зает да отнесеш кралицата си в безопасност. Но сега знам, че кралицата е била в Ънсийли затвора за, как го каза ти? Много човешки години. Къде беше наистина в онази нощ, В’лане?
Той се материализира на около четири метра пред мен.
– Не те излъгах. Не съвсем. Казах ти, че не бих могъл да бъда на две места едновременно и това беше истина. Но бях неясен, когато казах, че съм отнесъл кралицата си на безопасно място. Вместо това се възползвах от тези часове, за да я търся в Сребрата на Даррок. Бях сигурен, че той стои зад изчезването ù. Вярвах, че я е затворил в едно от откраднатите огледала на ЛаРу, но не можех да претърся тези Сребра, докато магията на световете беше неутрализирана. Когато съборих долмена му заради теб (който всъщност ние възстановихме и снощи успяхме да върнем Крисчън), иначе щях да дойда да обясня по-скоро, аз положих усилия да ги претърся. Но Даррок беше научил много от писанията, откраднати от Белия палат, и аз не успях да разбия защитите му.
– Прекарал си нощта, докато са ме изнасилвали, да претърсваш къщата му и не си намерил нищо?
– Непростимо решение, но само защото не даде плодове. Бях сигурен, че тя е там. Ако я бях намерил, щеше да си струва. Когато открих какво се беше случило, аз почувствах... – той притвори клепачи над очите си, оставяйки само тънка лента сребро да проблясва между миглите му.– Почувствах – устата му се изкриви в горчива усмивка. – Беше несъстоятелно. Фае не чувстват. Определено не и първият принц на кралицата. Аз вкусих завист към мрачните си събратя за това, че са те познали по начин, по който аз никога не бих могъл. Давех се в ярост, че са те повредили. Скърбях от загубата на нещо несравнимо, което никога нямаше да имам отново. Това не е ли човешко съжаление? Чувствах... – той вдиша бавно и дълбоко, после издиша. – Срам.
– Така казваш ти.
Усмивката му се изкриви.
– За първи път в съществуването ми исках да преживея временно забвение. Не бях способен да накарам мислите си да ми се подчиняват. Те се скитаха по свое собствено желание на въпроси, които бяха ужасни за понасяне. Не бях способен да ги накарам да спрат. Това караше мен да искам да спра. Това ли е любов, МакКайла? Това ли ви причинява тя? Защо, тогава, хората копнеят за нея?
Трепнах, когато за миг си спомних как обмислях да се протегна на земята до Баронс и да оставя кръвта ми да изтече за него.
– До гуша ми дойде все да се оказвам в невъзможни положения. От цяла вечност съм верен на кралицата. Без нея расата ми е обречена. Няма наследник на трона ù. Няма никой достоен или способен да води народа ми. Не можех да предпочета да помогна на теб, вместо да се опитам да я открия. Моите емоции, на които нямах право, не трябваше да пречат. Твърде дълго съм бил това, което стои между мира и войната – той сплете поглед с моя. – Освен...
– Освен какво?
– Все още насочваш това копие към мен.
Тръгнах към него, прибирайки ръката с копието.
Той изчезна.
Заговори зад мен.
– Възможно ли е да ставаш като нас?
Извъртях се с присвити очи.
– Какво имаш предвид?
– Дали не ставаш Фае по начина, по който са родени някои много отдавна? Подозирам, че младият друид също страда от родилни болки. Това е най-неочакваното развитие.
– И нежелано.
– Това все още не е сигурно.
Беше ли това дъх в ухото ми? Устните му върху косата ми ли бяха?
– За мен е нежелано! Няма да ставам една от вас! Вземи си безсмъртието! Не го искам!
Усетих ръцете му на кръста ми. Плъзгаха се надолу по задника ми.
– Безсмъртието е дар. Принцесо.
– Не съм принцеса и не се превръщам във Фае.