Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

I

Докато пътуваха бавно с автомобила из Ню Хейвън, две от младите момичета се оживиха. Джоузефин и Лилиан хвърляха нежни и открити погледи към разхождащите се по трима-четирима студенти и към ъглите с по-големите групички, които се обръщаха едновременно, за да гледат техните отдалечаващи се лица. Стори им се, че едно момче, което се разхождаше само, е техен познат, и те му замахаха лудо, при което младежът зяпна и когато колата им завиваше в следващата пряка, смаян, той вдигна със закъснение ръка. Двете момичета се разсмяха.

— Като се върнем в училище довечера, ще му изпратим картичка, за да разберем дали наистина е бил той.

Адел Кроу, заела една от допълнителните седалки, продължаваше да разговаря с мис Чеймбърс, придружителката им. Лилиан я погледна изкосо, след което смигна най-безцеремонно на Джоузефин, но Джоузефин бе потънала в размисъл.

Това беше Ню Хейвън — градът на младежките й мечти, на бляскави студентски балове, където щеше да се движи, без да докосва земята от щастие, сред мъже, недостижими като музиката, на която танцуваха. Град, свещен като Мека, бляскав като Париж и тайнствен като Тамбукту. Два пъти в годината жизнените сили на Чикаго, родния й град, се вливаха в него и два пъти се връщаха обратно, като донасяха със себе си Коледа или лято. Тра-ла-ла, това е нашата игра; о, моя любов, за поглед един копнея аз; милото момче отляво; под звездите аз те чакам.

Сега, когато го виждаше за първи път, тя с изненада откри, че изобщо не се вълнува — мъжете, край които минаваха, й изглеждаха прекалено млади, като че ли отегчени от възможностите, които им се предоставяха в момента, и доволни от всичко, което ставаше за гледане; сториха й се лениви и безцелни на фона на голите брястове, преспите мръсен сняг и скупчените една до друга сгради под февруарското небе. Лъч надежда — един елегантно облечен мъж с бомбе на главата, който бързаше с бастун и куфар в ръка към гарата, прикова вниманието й, но в отговор на нейния поглед той реагира прекалено стреснато, прекалено простодушно. Джоузефин се учуди от степента на разочарованието си.

Тя беше точно на седемнайсет и бе преситена. Вече беше ставала център на една сензация и на един скандал; бе докарвала зрели мъже до загуба на равновесие; беше, както се говореше, уморила дядо си, но тъй като когато почина, той бе над осем десетгодишен, може и да бе умрял от естествена смърт. Тук-таме на картата на Средния запад можеше да се открият малки отчаяни точки — при подробно изследване би се оказало, че това са младежите, които някога се бяха заглеждали в зелените й тъжни очи. Любовната й връзка от миналото лято обаче беше убила вярата й в пълноценността на мъжете. С повяхващите септемврийски дни бе започнала да изпитва отегчение и й се струваше, че това вече й се случва прекалено често. Коледните празници, с тяхната предизвикателна краткотрайност и пътуващите увеселителни клубове, не й бяха донесли нов приятел. Беше й останала единствено упоритата, физическа надежда — надежда, която усещаше в стомаха си, че ще дойде някой, когото ще обича повече, отколкото той нея.