Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

Влязоха в един спортен магазин и Адел Кроу, хубаво момиче с ясни честни очи и крака с дебели глезени, купи спортната екипировка, която беше причината за идването им в града — те бяха комисията по хокей на училището за тази пролет. В допълнение Адел беше председателка на по-горния клас и идеал на всички момичета. Напоследък тя забелязваше у Джоузефин Пери промяна към по-добро — по-скоро както един честен гражданин наивно би одобрил поведението на някой спекулант, който се е оттеглил и живее от печалбите си. От друга страна, Джоузефин просто не можеше да разбере Адел — очарователна без съмнение, но съвсем различно същество. Въпреки това с милата си способност за адаптиране, която до този момент бе прилагала само към мъжете, Джоузефин правеше всичко възможно да не я разочарова, като се опитваше да се интересува искрено от дребните, ясно очертани и организирани дела на училището.

Двама мъже, които до този момент стояха на другия щанд с гръб към тях, се обърнаха на тръгване и забелязаха мис Чеймбърс и Адел. Веднага се приближиха. Онзи, който заговори с мис Чеймбърс, беше слаб и със замръзнало изражение на лицето. Джоузефин разпозна в него племенника на мис Бриртън, студент в Ню Хейвън, който беше прекарал няколко съботи и недели на гости при леля си в училището. Другия мъж Джоузефин не бе виждала никога. Той беше висок и широкоплещест, с руса къдрава коса и открито изражение на лицето, в което твърдата целенасоченост приятно се съчетаваше с мила заинтересованост. Обикновено тя не харесваше такива лица. В очите му явно нямаше нищо загадъчно, в тях трепкаше някаква странична игривост, но липсваха отчаяните искрици, които биха свидетелствали за отделен живот, различен от онова, което изрича устата. Устата му, сама по себе си, беше голяма и мъжествена; усмивката му — мила и сдържана. Джоузефин продължи да го разглежда най-вече от любопитство, за да види какъв тип мъж бе проявил интерес към Адел Кроу, защото по гласа му, който явно бе съвсем искрен, когато поздрави Адел, се разбираше, че за него тази среща е най-приятната изненада за деня.