Злокобен танц
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Минчева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Злокобен танц». Краткое содержание книги:
В живота на Елинор обръщането навътре към себе си, което Парк и Мейлин свързват с новата американска готика, присъства неизменно. Малко след епизода с приказната фантазия, Елинор спира за обяд и дочува как майката на съседната маса обяснява защо малката й дъщеря не иска да си пие млякото: „Иска си звездната чаша. Една такава, със звезди, нарисувани на дъното. Вкъщи винаги си пие млякото от нея. Нарича я звездната чаша, защото докато пие, вижда звездите.“
Елинор веднага обръща тази идея към себе си: „Ами да, точно така, и аз правя същото, звездна чаша, точно така.“ Като митичния Нарцис, тя е в състояние да възприеме външната реалност единствено като отражение на собствения й вътрешен свят — и в двата свята атмосферата винаги е една и съща.
Но нека засега оставим Елинор на спокойствие да пътува към Хил Хаус, „която вечно чака в края на деня“. Ако не възразявате, ние ще я изпреварим и ще пристигнем в къщата преди нея.
Бях казал, че „Съседската къща“ в своята цялост е един генезис на свръхестественото. Генезисът на Хил Хаус ни е представен по обичайния за призрачните истории маниер от доктор Монтегю в рамките само на единадесет страници. Историята е разказана (разбира се) край камината, с питие в ръка. Накратко: Хил Хаус е построена от старомодния пуритан Хю Крейн. Неговата млада съпруга загива буквално мигове преди да види новата си къща за първи път. Втората му съпруга умира след падане по неизвестна причина. Двете му дъщерички остават в Хил Хаус до смъртта на третата съпруга на Крейн (нищо съмнително в този случай, тази съпруга умира в Европа), а след това са изпратени да живеят при свои братовчеди. През остатъка от живота си те си оспорват собствеността върху имението. След време по-възрастната сестра се връща в Хил Хаус с придружителка — младо момиче от селото.
Ролята на придружителката се оказва особено важна, защото тъкмо нейният живот изглежда отразява най-точно съдбата на Елинор. Елинор също е компаньонка на майка си по време на продължителното й заболяване. След смъртта на старата госпожица Крейн тръгват слухове, че е била занемарена, казва Монтегю. „Говори се, че докторът не е бил повикан навреме. Че старицата била изоставена в стаята си, докато момичето се забавлявало в градината с някакъв тип от селото…“
С това негативните емоции след смъртта на старата дама не приключват. Компаньонката и по-младата сестра Крейн водят дело за собствеността на къщата. Компаньонката печели делото… и малко след това се самоубива, като се обесва в кулата. Следващите обитатели на Хил Хаус никога не се чувстват… комфортно в къщата. Има дори намеци, че някои не просто са изпитали неудобство, а направо са избягали от къщата с ужасени писъци.
„Изобщо“, обобщава Монтегю, „мисля, че злото се е просмукало в самата къща. Тя поробва и съсипва обитателите си и е изпълнена със злонамереност.“ Това именно се превръща в основния въпрос за читателя — прав ли е Монтегю или не? В началото на разказа си той споменава няколко класически примера за т.нар. Лошо място — еврейската дума за къща, обитавана от духове, чието буквално значение е „прокажена“; Омир, който нарича такива къщи „домът на Хадес“ и пр. „Не е нужно да ви напомням, че идеята за определени къщи като нечисти или неприкосновени, дори мистични е стара, колкото самото човечество.“
Както и в „Съседската къща“, единственото, в което можем да сме сигурни, е, че Хил Хаус не е обитавана от истински призраци. Никой от четиримата герои не попада на духа на мъртвата компаньонка, който се носи из коридорите със следи от въжето около призрачния й врат. Но това не е и нужно. Самият Монтегю обяснява, че в документираните случаи на свръхестествени явления, никъде няма данни призрак да е наранил физически жив човек. Вместо това, според него, ако духът е злонамерен, той въздейства върху ума. Това, което знаем със сигурност за Хил Хаус, е, че тя цялата е сбъркана. Няма нещо конкретно, което да можем да посочим — там просто нищо не е наред. Вътрешността на Хил Хаус е като съзнанието на безумец — веднъж преминал прага й, човек много скоро усеща странната атмосфера.