Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)

— През това ли трябва да преминем? — попита, притисната с брадичка в голото рамо.

— Внимателно — поясни Джек.

— Ще го разкъсаме.

— Възможно е. През мембраните най-често се пъхат само манипулаторни ръце. Но дори с тях се борави изключително бавно и предпазливо.

— Означава ли това, че ще се затвори зад нас веднага щом я преминем?

— На теория. Ако го направя както трябва. Радвай се, че не уцелихме някоя норцитна жила. Тази руда има изключително висока точка на топене.

Амбър отново се притисна плътно към тялото му, усещайки топлината, която излъчваше с всяка фибра.

— И гледай да не мърдаш. Не ми се ще холограмата да засече някое твое движение и да го предаде на костюма.

Ръцете вече я боляха от изтощение. Различни механизми от вътрешната страна на костюма я притискаха в гърба и краката. Сигурно щяха да й останат синини, когато се измъкнат веднъж оттук. Ако се измъкнат, напомни си тя.

— Готова съм — прошепна.

С грациозност, която сякаш надвиваше с лекота силата на гравитацията, и с добре премерени, бавни движения, за каквито този костюм едва ли е бил създаден, Джек протегна ръка и започна да прониква в мембраната, като че ли той самият бе някакъв деликатен инструмент, а не крачеща бойна машина.

Полупрозрачната стена потрепери. Изопна се почти до границата на своите възможности, след това започна кротко да поглъща ръкавицата. Когато почти цялата му ръка бе зад стената Джек пристъпи предпазливо напред. Амбър почувства напрежението му, докато фантом се опитваше да си възвърне изгубения контрол. Реши да му помогне и постави преграда пред натиска на невидимото създание. От силата, с която напираше, ушите й зазвъняха. Докато Джек продължаваше да прониква през мембраната, тя се постара да потуши гнева на фантом и дори за един кратък миг сполучи да го неутрализира напълно. Отвори очи и откри, че Джек вече пристъпва от другата страна на преградата.

— Успяхме — промълви той запъхтян.

— И сега какво?

— Да се надяваме, че от тази страна има въздух. — Погледна индикаторите. Тунелът бе осветен от мъждива трепкаща светлина. И беше празен. Навярно бе някой от първите тунели, отдавна изоставени и занемарени. Доколкото си спомняше от схемата, отвъд следващата изолираща врата имаше товарна платформа и асансьор. Тръгна нататък, но се сети нещо, спря и отново провери индикаторите. С темпото, с което консумираха резервите от въздух, щяха да изкарат още около двайсет и шест часа. Не беше зле, стига да имаше надежда, че дотогава ще ги открият, или пък сами ще намерят начин да се измъкнат. Докато преценяваше шансовете им, той вдигна ръце и освободи шлема.

— Уф — въздъхна Амбър.

— Какво има?