Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
Майката на Демонката дошляпа да ме поздрави, обърна към майка ми широкото си, мустакато лице и каза:
— Знаеш ли, рожденият ден на Бренда е следващата събота и Бренда несъмнено би искала момчето ти да дойде. Знаеш ли, написах онова стихотворение за Бренда, понеже тя е наистина чувствително дете. Та момчето ти ще дойде ли на празненството на Бренда? Няма нужда да носи подарък или нещо такова.
Мама ме погледна въпросително. Видях Демонката да стои при баща си от другата страна на залата. Махна ми и се ухили. Дейви Рей ме сръга в ребрата; той не знаеше колко е близо до това да бъде убит. Казах:
— О, госпожо Сътли, струва ми се, че имам някои домашни задачи в събота. Нали, мамо?
Мама, Бог да я поживи, си влезе в ролята.
— Да, определено. Трябва да окосиш тревата и да помогнеш на баща си да боядиса верандата.
— Така ли? — изуми се татко.
— Време му е вече да се свърши — увери го мама. — Събота е единственият ден, в който можем да работим всички заедно.
— Аз може би дори ще мога да доведа помощници — предположих, което накара приятелите ми да си плюят на петите.
— Е, ако искаш да минеш на рождения ден на Бренда, на нея ще й хареса. Ще дойдат роднините й отвсякъде — г-жа Сътли ме дари с пораженческа усмивка.
Тя знаеше истината. Върна се при Демонката и й каза нещо, а момичето ме дари с абсолютно същата усмивка. Чувствах се като подметката на стъпила във фъшкия обувка. Но не можех да окуражавам Демонката, просто не можех! Беше нечовешко да искат такова нещо от мен. А и, о, братче, с лекота можех да си представя какво представляват и роднините на Демонката! Тази група сигурно би накарала и семейство Мюнстър109 да изглеждат милички.
Почти бяхме стигнали до вратата, когато тих глас изрече:
— Том? Том Макенсън?
Татко спря и се обърна.
Беше в присъствието на Дамата.
Тя изглеждаше по-дребна, отколкото я помнех. Едва стигаше до раменете на баща ми. Но в нея имаше сила, с която не могат да се равняват и десет мъже — човек можеше да види напора на живота в нея така ясно, както го вижда в древното дърво, превито пред ветровете на безброй бури. Тя се бе приближила, без да е съпроводена от г-н Дамаронде или от Лунния човек, който стоеше и я чакаше на известно разстояние.
— Здравейте отново! — поздрави я мама.
Дамата й кимна. Изражението на татко бе като на човек, затворен в тъмно мазе с тарантула в него. Очите му се стрелкаха наоколо в търсене на път за бягство, но той бе твърде добре възпитан, за да се държи грубо с Дамата.
— Том Макенсън — повтори тя, — вие със съпругата ти определено сте отгледали талантливо момче!
— Аз… ами… правим всичко възможно, благодаря.
— И такъв добър оратор — продължи Дамата. Усмихна ми се и добави: — Ти се справи добре!
— Благодаря, госпожо.
— Как се държи колелото ти?
— Добре. Кръстих го Рокет.
— Много хубаво име.
— Да, госпожо. И… — Кажи й, посъветвах се сам. — И си има око във фара.
Тя вдигна вежди, съвсем леко:
— Това факт ли е?
— Кори! — скастри ме татко. — Не си измисляй подобни неща!
— Струва ми се — каза Дамата, — че колелото на едно момче трябва да гледа къде отива. Трябва да вижда дали пътят е чист или го очакват неприятности. Струва ми се, че колелото на момчето се нуждае от искрица от кон в него, и частица от елен, и може би дори капчица рептилия. За ум, нали разбирате?
— Да, госпожо — съгласих се.
Тя познаваше Рокет, няма шега.
— Беше много мило от ваша страна да подарите на Кори колело — каза й татко, — аз не приемам милостиня, но…
— О, това не беше милостиня, г-н Макенсън! Беше отплата за добро дело! Господин Макенсън, в дома ви няма ли нищо, което да се нуждае от поправката на г-н Лайтфут?
— Не, мисля че всичко си работи както трябва.
— Добре — каза Дамата и се втренчи в баща ми. — Човек никога не знае кога нещата могат да се повредят.
— Беше ми приятно да се срещнем, госпожо… ъъъ… Дама — татко подхвана мама под ръка, — но вече ни е време да се прибираме!
— Господин Макенсън, има въпроси, които трябва да обсъдим — каза Дамата, когато започнахме да се отдалечаваме от нея. — Вярвам, че разбирате, когато казвам, че са въпроси на живот и смърт?
109
„Семейство Мюнстър“ — телевизионен сериал, описващ живота на семейство добронамерени чудовища — Франкенщайн, демон, върколак, вещица и т.н. (1964–1966). Правени са няколко опита за възкресяването на историята, включително последният през 2012 г.