Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
Татко спря. Видях мускулът на челюстта му да се стяга. Той не искаше да се обръща отново към Дамата, но тя го привличаше. Може би бе усетил жизнената й сила — суровата й, първична сила — да нараства леко, точно както аз го усетих. Той като че ли искаше да направи още една крачка встрани от старицата, но просто не му стигаха силите.
— Вярвате ли в Иисус Христос, г-н Макенсън? — попита Дамата.
Този въпрос пречупи последната му барикада. Татко се обърна с лице към нея.
— Да, вярвам — каза й сериозно.
— Аз също. Иисус Христос е бил толкова съвършен, колкото е възможно за човешко същество, но и той е полудявал и се е бил, и е плакал, и е имал дни, в които се е чувствал така, сякаш не може да направи и крачка повече. Като когато прокажените и болните за малко да го стъпчат, всички те молещи го за чудеса и преследвайки го, докато не му изчерпят чудотворството. Това, което се опитвам да кажа, г-н Макенсън, е че дори Иисус Христос понякога е имал нужда от помощ, и не е бил твърде горд, за да я потърси.
— Не ми трябва… — татко се отказа.
— Виждате ли — увери го Дамата. — Аз вярвам, че всеки има видения от време на време. Вярват, че това е част от животното човек. Имаме си тези видения — тези парченца от големия пъзел — но не можем да преценим къде им е мястото или защо е там. Повечето пъти те ни навестяват насън, когато спим. Понякога може да се сънува и когато си буден. Практически всички ги имат, само дето не могат да осъзнаят значението им. Разбирате ли?
— Не — отвърна татко.
— О, да, разбирате! — старицата вдигна кокалестия си пръст. — Хората се оказват омотани до уши в лепкавата мухоловка на този свят, която ги прави слепи, глухи и неми за онова, което се случва от другата страна.
— От другата страна ли? Каква друга страна?
— В другия свят отвъд реката — обясни Дамата. — Там, откъдето те вика мъжът от дъното на Саксън Лейк.
— Не искам да слушам повече за това — но татко не се помръдна.
— Вика те — повтори Дамата. — И аз го чувам и той ми съсипва проклетия сън, а аз съм стара жена, която се нуждае от малко спокойствие — тя пристъпи по-близо до татко и се втренчи в него. — Този мъж има нужда да каже кой го е убил, преди да продължи нататък. О, той се опитва, опитва се с все сили, но не може да ни даде нито име, нито лице. Може да ни даде само онези малки парченца от голямото цяло. Ако дойдеш да се срещнеш с мен и си поблъскаме главите заедно, може би ще успеем да ги сглобим по някакъв начин. След това ти отново ще можеш да спиш добре нощем, аз също, а той ще може да иде там, където му е мястото. Дори по-добре: ние ще можем да си хванем убиец, ако има такъв, който може да бъде хванат.
— Аз не… не вярвам… в подобни…
— Дали вярваш или не — изборът е твой — прекъсна го Дамата. — Но когато мъртвецът дойде да те призовава нощес — а той ще дойде!, — няма да имаш друг избор, освен да го слушаш. И те съветвам, господин Макенсън, да започнеш да го слушаш!
Татко понечи да каже нещо и устата му се отвори, но езикът не съумя да избута думите навън.
— Извинете ме — казах на Дамата, — исках да ви попитам… дали случайно… не сте имала и други сънища.
— О, постоянно имам — увери ме тя. — Проблемът е, че на моята възраст повечето сънища са повторения.
— Е… чудех се… дали сънувате четири момиченца.
— Четири момиченца? — повтори тя.
— Да, госпожо. Четири момиченца. Сещате се. Чернокожи като вас. И са издокарани официално, все едно е неделя.
— Не — каза тя. — Не мисля, че съм ги сънувала.
— Аз ги сънувам често. Не всяка нощ, но често. Какво означава това според вас?
— Парче от цялото — обясни Дамата. — Може да е нещо, което вече знаеш, но още не знаеш, че го знаеш.
— Моля?
— Не е задължително да ти говорят духове — поясни тя. — Може да си говориш и ти самият, опитвайки се да разбереш нещо.
— О — възкликнах. Дали пък затова Дамата приемаше сънищата на татко, но не и моите — моите не бяха призраци от миналото, а сянка на бъдещето.
— Трябва да дойдеш до Брутън и да разгледаш новия ни музей, когато бъде готов — каза Дамата на мама. — Събрахме пари да започнем строителството в обществения център. Сигурно ще го завършим за няколко месеца. Ще има много хубава изложбена зала!