Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Mатилд постави сребърния поднос върху нощната масичка. За да стигне до леглото, премести една детска количка за кукли, украсена с дантели, и внимателно прескочи едно сервизче от китайски порцелан.
Нежно избута огромното мече, което спеше в детското ле-гълце. Малвина го наричаше Банжо. После легна в леглото. Онова, в което трябваше да спи Лиз-Роз през всичките тези години и където вече никога нямаше да спи. Измъкна тапата на стъкленото шишенце и изсипа цялото му съдържание в купата с кипящата вода.
– Любимата ми билка – прошепна Матилд. – Тайната ми билка. Змийско мляко, отглеждано в парника ми и ревниво пазено за специални случаи. По-точно – за най-специалния. Последния.
Maтилд разбърка съдържанието на купата с малката сребърна лъжичка. Сокът от змийското мляко се смеси с топлата вода и се получи билков чай. Матилд знаеше, че е смъртоносен. Знаеше и че е невъзможно да убиеш някого със змийско мляко. Дори съпруга си. Защото вкусът на билката бе непоносим. Ето защо случаите на подобни отравяния са твърде редки. Според това, което бе прочела, имало само един смъртен случай някъде в Германия. И змийското мляко, наричано и „брадавично цвете“, бе забравено от авторите на криминални романи.
Матилд остави внимателно лъжичката върху сребърния поднос. После вдигна ръце зад главата си и откачи кръста си. Змийското мляко не бе подходящо и за самоубийства... Или поне бе подходящо единствено за извънредно волеви личности. Матилд се усмихна. Не беше от типа хора, които се самоубиват, поглъщайки опаковка успокоителни или инжектирайки си безболезнена течност във вените. Нежно самоубийство. Най-лошият възможен оксиморон. Колко ужасно лицемерен начин да се представиш пред Страшния съд.
Матилд дьо Карвил натопи устните си в купата с отварата.
Намръщи се, но продължи да надига глинената купа. Изпи я до дъно. В други времена, за да изкупи грешката си, би заповядала да я бичуват до смърт, да ѝ забият подострен кол в сърцето, да я изгорят жива.
Матилд дьо Карвил се изтегна в леглото на Лиз-Роз. В леглото на мъртвата.
Стисна кръста в ръката си.
Нямаше да е за дълго.
53
3 октомври 1998 г., 6 часът и 22 минути
Марк се поразходи из паркинга, докато Малвина, седнала в камиона, четеше петте страници от дневника. Марк бе сложил в раницата си бисквити и кутия портокалов сок. Изяде бисквитите и изпи половината портокалов сок. На паркинга, на по-малко от петдесет метра от ситроена, се настани един тежкотоварен камион. От него излезе мъж с термос в ръка. Несъмнено с кафе. Марк се поколеба дали да не му поиска малко.
Малвина скочи от ситроена. Държеше листовете в ръка.
– Е, доволен ли си? Прочетох ги! Нали това искаше? Да се съсипя заради инцидента с дядо ти ли?! Не е имал късмет! Със сигурност... Освен това, накъде биеш? Тогава съм била на осем години, но ти все пак мислиш, че съм била в течение, нали? Какъв ти е проблемът? Ако го правиш, за да ме убедиш, че оранжево-червеният ти камион си е жива катафалка, не си прави труда! Не съм разчитала, че ще мога да поспя тази нощ...
Марк не ѝ обърна внимание. Вероятно започваше да привиква с черния хумор на Малвина. Впрочем това бе единственият начин, по който общуваше, и може би за нея той бе един вид терапия. Вероятно при него пък би подействал електро-шок – като контраст на всичките неизказани неща, мълчанието и табутата през изминалите години.
Марк се качи в ситроена, порови в раницата и извади папката с лекциите си по европейско право.
– Дръж, прочети това.
– Какво? Всичко ли?
– Не, не всичко. Само лекцията от 12 февруари, за Турция.
Малвина въздъхна.
– Дай ми преди това малко портокалов сок и да хапна.
Марк ѝ подаде остатъка от закуската си. Малвина погълна всичко с огромен апетит.
– Добре, какви са тези глупости?
Взе папката и я отвори на страницата, която ѝ бе посочил Марк. После се намръщи:
– Извинявай, ама не мога да ти разчета йероглифите. Сигурно не се представяш особено добре във факултета. Още повече, щом и Лили е там. Тя сигурно трупа точки...
Maрк изтърпя и това. Демонстрация на чувство за хумор. С терапевтичен ефект.
– Ами ти какви дипломи имаш?
– Световен рекорд по частни учители. Tридесет и седем за петнадесет години... Последният издържа точно два дни.
– Тогава не си прави труда да ми се подиграваш.
Maлвина избухна в смях. После хвърли на земята опаковката от бисквитите и празната кутия от сока.
– Става така, понеже съм малко особена. Не им влизам в стандартите.