Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
— Ти ли, шарлатанино, ще ме наричаш „самозванец“?! — От възбуда той скочи върху масата. — Искате ли да знаете всички защо няма да съставя никакво сказание за него? Защото то е лъжа, съчинена от Мендарк преди хилядолетие, и оттогава е преправяна неведнъж със смайващо лукавство. Измама, опетнила Преданията от деня, когато Рулке е бил затворен в Нощната пустош.
— Вие двамата, успокойте се — зае се да ги увещава Игър. — Лиан, който не е живял по времето на Прочистването, не може да разбере какво ни се стовари на главите. Рулке имаше страшна сила с онзи свой град-машина Алсифър. Ако не му бяхме попречили, щеше да пороби и нас като аакимите. Струваше си да платим всякаква цена, дори Забранените опити.
— И провалът им ли си струваше? — не отстъпи Лиан.
— Той беше прекалено могъщ! — изкрещя му Мендарк. — И обединените усилия на Съвета не го възпряха.
— Това е вярно донякъде — приложи въздействието на своя глас Лиан с надеждата да чуе скоро нови признания. — Но после започва голямата лъжа. Игър, държиш ли да чуеш неподправената истина?
Игър се наслаждаваше на неловкото положение, в което изпадна Мендарк. След поражението в Елудор нямаше на какво да се радва. — О, желая това с цялата си душа!
— Аз разнищих загадката. Отговорът беше в писмо на Ниван, написано скоро след Опитите. Игър, ти си бил предаден! Мендарк нарочно е отворил съзнанието ти за Рулке.
Мендарк се стресна, но се окопити веднага.
— Проклет да си! Престани да лъжеш! Няма такъв документ.
— Защо ли си толкова сигурен? — меко подхвърли Лиан. Магистърът не се хвашташе лесно на такива уловки.
— Защото съм чел всички книжа! — загърмя гласът му. — Това беше мое задължение, за да напиша официалния отчет за епохата. А след мен други членове на Съвета свериха труда ми с документите.
Разочарованието на Игър пролича.
— Сигурен съм, че са проверили всичко най-прилежно.
— Ала Мендарк е унищожил доказателствата преди това — неубедително възрази Лиан.
Хитрините му не успяваха и скоро щеше да си плати прескъпо.
— Летописецът се чуди какво да измисли! — присмя му се Мендарк. — Славата е като опиат за него, заради нея е готов да прибегне и до клевети.
— Лиан — загуби търпение и Игър, — искаме да видим твоите доказателства.
Какво оставаше, освен да продължи с нахалството и да се надява на късмет?
— Няма ли да се замислиш защо Мендарк е толкова уверен в липсата им? Защото оттогава до ден днешен е издирвал и унищожавал уличаващите го документи, написани от онзи състав на Съвета. А още тогава се е погрижил да изтреби членовете му един по един.
— Ти стигна до държавна измяна! — изхриптя Мендарк. — А наказанието за нея е смърт. — О, тези присъди ги раздаваш с голяма лекота. Само дето не си бил много бдителен. Ето доказателство. — Лиан извади копието от разписка, което бе намерил в архива. — Надирил потвърди, че документът е достоверен. — Показа листчето на Шанд. — Тук е споменат и документ, изпратен на Мендарк от Улван, сестрата на Ниван — „Моето сказание за Опитите и пленяването на Рулке“.
— Помня Ниван — промърмори Игър. — Тя беше сред малкото почтени членове на Съвета. — Погледът му, отправен към Мендарк, можеше да прогори стена. — Но никога не съм виждал такъв документ.
— Защото никога не е бил вписван в каталога — кротко го просвети Лиан. — Мендарк го е унищожил, както и останалите опасни за него книжа… наред с авторите им.
— Градиш палат върху основа, която не би издържала и пясъчно замъче — сопна му се Мендарк гневно, но с достойнство. — Дай ми разписката.
Лиан обаче я подаде на Игър.
— Да, истинска е — примижа той през дебелите си очила. — Но и това не доказва обвиненията ти. Покажи ни нещо по-сериозно или ще бъдеш обвинен в клевета.
— Ще ви покажа! — засили гласа си Лиан, готов да разгърне дарбата си на разказвач както никога досега. — Щом намерих разписката, реших да преровя архива. И намерих препис от документа, който те уличава, Мендарк.
Мендарк не се предаваше, макар да трепереше от ярост.
— Искам да го видя! Лиан си пое дъх бавно. — 0, не можеш, нали? Стража! — ревна Магистърът. Вътре се втурнаха и Осейон, и неколцина войници на Игър.
— Арестувайте го! — посочи Мендарк към Лиан.
Осейон пристъпи напред нерешително, но Игър вдигна ръка да го възпре.
— Не пипай Лиан. Първо ще го изслушаме. Летописецо, имаш една минута.
— И от нея нямам нужда — нагло заяви Лиан. — Виж това, Игър! Мендарк те е превърнал в примамка, заложена в клопката.
Размаха с жест на фокусник някакво навивано многократно, пожълтяло парче пергамент, което измъкна изпод ризата си.
— Нека всички да чуят от твоята уста разказа на Ниван — обвинително произнесе Лиан. — Или аз да ви кажа какво е написала? Чуй какво ти е причинил Мендарк…