Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
– Достатъчно време прекара тук – сопна й се Фергън.
Сония се обърна към Сери, прегърна го и се отдръпна. Той преглътна тежко. От краткото й докосване го заболя повече, отколкото от предишното й мълчание.
– Постарай се да не замръзнеш – каза му тя и излезе в коридора. Вратата се затвори и Сери изтича до нея, притискайки ухо до дървото.
– Прави всичко, което ти казвам, и отново ще го видиш – дочу се гласът на Фергън. – В противен случай...
– Знам, знам – прекъсна го Сония. – Само не забравяй какво правят Крадците с онези, които нарушават обещанията си.
„Ха така, каза ли му го!” – помисли си Сери и се усмихна мрачно.
Още щом Денил влезе във Вечерната зала, веднага стана ясно, че е притеснен от нещо. Ротан се откъсна от обкръжилите го магьосници и забърза към приятеля си.
– Какво се е случило?
– Не мога да ти кажа тук – отвърна Денил, оглеждайки стаята.
– Да излезем тогава навън? – предложи Ротан.
Те излязоха под сипещия се сняг. Наоколо се вихреха снежинки, които се топяха със съскане, докосвайки щита на Ротан. Денил се приближи до фонтана и спря.
– Познай кого видях в Университета току-що.
– Кого?
– Фергън и Сония.
– Сония? – Ротан усети как го жегва безпокойство, но бързо го прогони. – Той вече има право да разговаря с нея, Денил.
– Да разговаря – да, но да я извежда от покоите ти?
Ротан сви рамене.
– Няма закон срещу това.
– Не се ли притесняваш?
– Да, но няма смисъл да протестирам. По-добре ще е да видят, че Фергън прекрачва границите на нашето гостоприемство, отколкото да слушат протестите ми при всяка негова постъпка. Съмнява ме, че тя ще тръгне с него, ако сама не е пожелала.
Денил се намръщи.
– Не искаш ли да разбереш къде я отведе?
– Къде?
Денил леко се смути.
– Не съм съвсем сигурен. Вървях след тях по коридора, след това Фергън я поведе по разни вътрешни проходи и аз ги изгубих от поглед. Сякаш пропаднаха вдън земя.
– Изчезнали са пред очите ти?
– Не. Известно време чувах гласа на Фергън и после изведнъж стана тихо. Твърде тихо. Трябваше да чуя стъпки или затваряща се врата, но нямаше нищо.
Ротан отново прогони тревожните си мисли.
– Хм, бих искал да разбера къде я е отвел. Възможно ли е да й показва Университета? Ще я попитам утре.
– Ами ако не ти каже?
Ротан погледна замислено покритата с дебел сняг земя. Вътрешните проходи на Университета водеха до малки, частни стаи. Повечето би трябвало да са празни или заключени. Там нямаше нищо друго... освен...
– Едва ли й показва подземните проходи – промърмори той.
– Но разбира се! – Очите на Денил грейнаха и Ротан веднага съжали, че ги е споменал. – Точно това е!
– Но е малко вероятно, Денил. Никой не знае къде са входовете към тях, с изключение...
Но Денил не го слушаше.
– Така вече всичко се връзва! Как не се сетих по-рано! – Той се плесна силно по челото.
– Много те моля да стоиш по-далеч от тях. Не напразно ползването им е забранено. Те са стари и не са безопасни.
Денил повдигна вежди.
– А какво ще кажеш за слуховете, че някои членове на Гилдията редовно ги посещават?
Ротан скръсти решително ръце.
– Той може да прави каквото си иска и освен това съм сигурен, че ще се справи, ако тунелът се срути. Освен това знам, че няма да одобри, ако започнеш да душиш наоколо. Какво ще му кажеш, ако те намери там?
При тези думи искрите в очите на Денил помръкнаха.
– Ще бъда внимателен и ще сляза долу след като се убедя, че е зает някъде другаде.
– Дори не си го и помисляй! – предупреди го Ротан. – Ще се загубиш.
Денил изхъмка.
– Няма да е по-лошо, отколкото беше в копторите.
– Никъде няма да ходиш, Денил!
Но Ротан знаеше много добре, че ако приятелят му си науми нещо, може да го спре само заплахата за изключване от Гилдията. Само че в този случай не го заплашваше такова наказание.
– Моля те да размислиш, Денил. Нали не искаш да провалиш шансовете си да станеш посланик?
Денил сви рамене.
– Щом ми се разминаха контактите с Крадците, едва ли малко разследване под Университета ще предизвика силно неодобрение.
Пред такова непоколебимо упорство на Ротан не му оставаше нищо друго, освен да се обърне и да тръгне обратно към Вечерната зала.
– Може и да е така, но понякога има значение чие неодобрение си спечелил.
Глава 28
Изслушването започва
Не се тревожи, Сония – прошепна Тапия, когато се приближиха до сградата на Университета. – Всичко ще бъде наред. Магьосниците са само група старци, които предпочитат да пият вино в стаите си, вместо да седят в онази проветрива стара зала. Всичко ще свърши още преди да си усетила, че е започнало.