Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
Денил въздъхна, взе под мишница книгите, листовете и принадлежностите за писане и закрачи по коридора на Университета. Когато стигна до стълбите, той застина, неспособен да повярва в случващото се на долния етаж.
Фергън и Сония току-що бяха влезли в Университета. Воинът се огледа и поведе девойката към противоположното на Денил стълбище. Като направи една крачка встрани, за да се скрие, Денил се заслуша в стъпките, кънтящи долу. Шумът от тях намаля, когато двамата поеха по коридора на приземния етаж.
Стараейки се да бъде възможно най-безшумен, Денил се спусна по стълбите. Прекоси долната зала, стигна до коридора и надникна внимателно зад ъгъла. Фергън и Сония се отдалечаваха бързо и точно в този момент завиха в едно странично разклонение.
Денил ги последва с разтуптяно сърце. Когато стигна до страничното разклонение, се сети, че преди няколко дни беше зърнал Фергън да бърза точно към това място. Пое риска да надникне бързо зад ъгъла.
Коридорът беше празен. Магьосникът се заслуша внимателно. Приглушеният глас на Фергън го доведе до врата, водеща към вътрешните коридори на Университета. Денил се промъкна през нея и продължи да следва гласа още няколко коридора, когато звукът изведнъж секна.
От настъпилата тишина кожата му настръхна. Нима Фергън беше забелязал, че го следят? И сега дебнеше преследвача си, за да го залови?
Когато стигна до поредния завой, Денил шепнешком изруга. Без да чува гласа на Фергън, можеше всеки момент да се натъкне на него. Надникна предпазливо зад ъгъла и въздъхна облекчено. Нямаше никого. Продължи напред, но скоро се оказа в задънен коридор. Технически това не беше задънен коридор, тъй като в Университета нямаше такива. Една от вратите водеше към странично разклонение на главния коридор. Ако двамата бяха минали оттам, Денил щеше да чуе шума от отваряне на врата – Фергън не се стараеше да пази тишина.
Макар че можеше и да е започнал да го прави, ако е забелязал, че го следят.
Денил хвана дръжката на вратата и я натисна. Когато вратата се отвори, пантите изскърцаха драматично, сякаш искаха да го уверят, че непременно би чул Фергън, ако воинът беше минал оттук. Страничният проход зад вратата беше празен. Денил го прекоси и установи, че главният коридор също е празен. Озадачен, магьосникът се върна обратно и опита и другите врати, но не намери дори следа от Сония или Фергън.
Той поклати глава и тръгна обратно към изхода на Университета. Измъчваха го много въпроси. Защо Фергън беше извел Сония от покоите на Ротан? Защо я беше отвел в пустите вътрешни коридори на Университета? Как бяха успели да изчезнат?
– Ротан?
– Денил.
– Къде си?
– Във Вечерната зала.
Денил се намръщи. Значи Фергън беше изчакал момент, в който Ротан е ангажиран, и тогава беше отишъл при Сония. Типично за него.
– Изчакай ме там. Сега ще дойда.
Плътно обвил одеялото около раменете си, Сери слушаше тракането на зъбите си. През последните няколко дни температурата в стаята бавно беше спадала и сега беше толкова студено, че влагата по стените замръзваше. Някъде по-горе зимата беше затегнала хватката си над града.
Сега Фергън донасяше заедно с храната и свещ, но тя стигаше само за няколко часа. Когато тъмнината дойдеше отново, Сери спеше или кръстосваше стаята, за да загрее тялото си, като броеше крачките си, за да не се удари в някоя от стените. За да предпази водата от замръзване, притискаше бутилката към гърдите си.
Лек шум привлече вниманието му и той се спря, сигурен, че е чул нечии чужди крачки освен своите. Но навсякъде цареше тишина. Сери въздъхна и се върна към разходката си.
Той разиграваше наум всевъзможни разговори със своя тъмничар. След неуспешното нападение Сери беше посветил много часове в обмисляне на ситуацията. Не беше възможно да избяга от килията, не представляваше и заплаха за тъмничаря си. Беше изцяло в ръцете на магьосника.
Колкото и да беше неприятно да си го признае, единственият му шанс да се измъкне беше да спечели благоразположението на Фергън. Задачата изглеждаше невъзможна за изпълнение – магьосникът не се стремеше към общуване и явно презираше Сери. „Но заради Сония трябва да опитам’' помисли си Сери.
Сония. Той тръсна глава и въздъхна. Може би я бяха принудили да му каже, че се нуждае от Гилдията, за да се научи да контролира силата си, но той се съмняваше в това. В нея нямаше и сянка от страх, само спокойствие. Той беше виждал как силата й реагираше на емоциите й и колко опасна беше станала накрая. Не беше трудно да се повярва, че в края на краищата магията й би я убила.