Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
– Той няма да ме остави при теб. Нуждае се от мен.
– За какво?
– Сложно е за обяснение. Иска от мен да се присъединя към Гилдията, за да може после да ме накара да наруша закона и да ме изхвърлят от нея. Според мен това е начинът му да си отмъсти затова, че го улучих с камък в слепоочието по време на Прочистването. Освен това мисля, че иска да убеди Гилдията никога повече да не приема за обучение обитатели. Но това не е толкова важно. Ако направя каквото иска от мен, ти ще си свободен. Според теб дали ще ме излъже?
Сери поклати глава, макар да знаеше, че тя няма да го види.
– Не знам. Досега не се е държал лошо. При Крадците щеше да е по-зле. – Той се поколеба. – Според мен той не знае какво прави. Трябва да кажеш на някого.
– Няма – отвърна тя. – Ако кажа, Фергън няма да разкрие къде те държи. Ще умреш от глад.
– Все някой трябва да знае за тези проходи.
– Ще минат дни, преди да те открият, Сери. Повървяхме доста, преди да стигнем дотук. Възможно е дори да се намираш извън Гилдията.
– На мен не ми се стори толкова далече...
– Няма значение, Сери. Нямам намерение да оставам тук, така че не виждам защо да рискувам живота ти.
– Няма ли да постъпиш в Гилдията?
– Не.
Пулсът му се ускори.
– Защо?
– По много причини. Първо, всички мразят магьосниците. Ако се присъединя към тях, ще се чувствам така, сякаш съм извършила предателство.
Той се усмихна. Това беше толкова типично за нея. Младежът въздъхна дълбоко.
– Сония, трябва да останеш. Трябва да се научиш как да използваш магията си.
– Но така всички ще ме намразят.
– Няма. Истината е, че при първия удобен случай всеки от тях би се съгласил да стане магьосник, а ако ти се откажеш от предложението на Гилдията, ще те помислят за луда или за пълна глупачка. Ако останеш, ще те разберат. Никой не би пожелал да се откажеш.
– Той преглътна тежко и се насили да излъже: – Аз не искам да се отказваш.
Тя се поколеба.
– И няма да ме намразиш?
– Няма.
– А аз щях.
– Онези, които те познават, ще се зарадват, че си останала.
– Но това е все едно... да премина на страната на врага.
Сери въздъхна.
– Стига глупости, Сония. Ако станеш магьосница, ще можеш да помагаш на хората. Ще можеш да направиш нещо за спирането на Прочистването. Хората ще се вслушват в теб.
– Но... мястото ми е при Джона и Ранел. Те имат нужда от мен.
– Не, нямат. Те се справят много добре. Само си помисли, колко ще се гордеят с теб. Собствената им племенница е приета в Гилдията.
Сония тропна с крак.
– Това няма значение, Сери. Не мога да остана. Фергън каза, че ще те убие. Няма да изоставя приятел, само за да мога да науча няколко магически номера.
Приятел. Раменете на Сери се отпуснаха. Той затвори очи и въздъхна тежко.
– Сония, помниш ли онази нощ, когато се промъкнахме в Гилдията?
– Разбира се. – В гласа й се усещаше усмивката й.
– Тогава ти казах, че познавам някого в Гилдията, един прислужник. Можех да отида при този човек и да го помоля да разбере какви са плановете на Гилдията за теб, но не го направих. Знаеш ли защо?
– Не. – Гласът й прозвуча озадачено.
– Не исках дори да чуя, че Гилдията наистина иска да ти помогне. Ти се завърна толкова неочаквано при нас и аз не исках отново да те изгубя.
Сония мълчеше. Сери преглътна с пресъхнала уста.
– Тук имах предостатъчно време да размисля – каза й той. – Аз... да речем, че погледнах истината в очите. Да кажа, че те приемам само като приятел, значи да излъжа...
Сония ахна.
– О, Сери – изрече бързо тя. – Никога не си го показвал!
Младежът усети, че се изчервява и мислено благодари, че в стаята е тъмно. Той затаи дъх, давайки на Сония възможност да му отговори с надеждата, че поне ще намекне, че изпитва същото към него, или че ще го докосне...
Тишината се проточи и накрая той вече не издържаше.
– Добре, няма значение – каза младежът. – Важното е, че мястото ти не е в копторите. От момента, в който откри, че притежаваш магията. Може и да не се впишеш съвсем тук, но трябва поне да опиташ.
– Не – отвърна му твърдо тя. – Трябва да се махна оттук. Не знам колко дълго Фергън възнамерява да ме изнудва, но той не може да те държи вечно затворен. Ще го накарам да ми носи бележки от теб, за да знам, че си жив. В противен случай ще откажа да изпълнявам исканията му. Помниш ли историята за дърводелеца Херин?
– Разбира се.
– Ще постъпим по същия начин. Не знам след колко време ще те освободи, но...
Бравата изщрака и тя млъкна. Магьосническата сфера освети лицето й и Сери усети как сърцето му се свива.