Гилдията на магьосниците

Ротан се поколеба.

– Не видях – призна неохотно той. Сред насядалите магьосници се разнесе мърморене, но то бързо утихна под погледа на лорд Оусън.

– Как разбрахте, че точно тя е хвърлила камъка, който проникна през щита?

– Прецених посоката, откъдето беше долетял камъкът и предположих, че трябва да е някой от двамата младежи – обясни Ротан. – По-близкият – момчето – не ми обръщаше никакво внимание. Но Сония гледаше изненадано ръцете си. След това ме погледна и от изражението на лицето й разбрах, че тя е хвърлила камъка.

– Смятате ли, че лорд Фергън може да е видял Сония преди това?

– Не, лорд Фергън въобще не можа да я види в онзи ден – отвърна сухо Ротан, – вследствие злополучното му нараняване.

В залата се разнесоха хихикания и покашляния. Лорд Оусън кимна, отдалечи се от него и спря пред лорд Фергън.

– Лорд Фергън – каза той, – ще ни разкажете ли събитията от онзи ден така, както ги виждате вие?

Фергън се поклони грациозно.

– Както вече беше казано, аз помагах при поддържането на бариерата на Северния площад. Група младежи се приближи и започна да хвърля камъни по нас. Забелязах, че са десетима. Сред тях имаше младо момиче. – Фергън погледна към Сония. – Помислих, че се държи странно, затова когато се обърнах настрани, продължих да я наблюдавам с крайчеца на окото си. Когато тя хвърли камъка, не й обърнах особено внимание, докато не зърнах проблясъка. Тогава осъзнах, че сигурно е направила нещо, за да пробие бариерата. – Фергън се усмихна. – Това ме изненада до такава степен, че вместо да отразя камъка, първата ми реакция бе да погледна към нея, за да се убедя, че наистина е била тя.

– Значи сте разбрали, че Сония е използвала магия след като камъкът е преминал през бариерата, но преди да ви удари.

– Да – потвърди Фергън.

Магьосниците в залата започнаха да обсъждат изявлението му. Скърцайки със зъби, Ротан едва устоя на порива да се втренчи във Фергън. Историята на воина беше пълна измислица. Фергън изобщо не беше поглеждал към Сония. Ротан я стрелна с поглед. Тя стоеше тихо в сенките с отпуснати рамене. Възрастният магьосник се надяваше, че момичето разбира колко важни ще са нейните показания в потвърждаването на историята му.

– Лорд Фергън – разнесе се нов глас.

Магьосниците се умълчаха. Ротан погледна към лейди Винара. Лечителката гледаше Фергън със знаменития си немигащ поглед.

– Щом сте гледали към Сония как така камъкът ви е ударил в дясното слепоочие? На мен ми се струва, че тогава сте гледали към Ротан.

Фергън кимна.

– Всичко се случи много бързо, лейди – каза той. – Видях проблясъка и погледнах бегло Сония. Беше просто мимолетно зърване – и помня, че исках да попитам партньора си дали е видял какво е направило момичето.

– И дори не се опитахте да се наведете? – попита лорд Болкан с недоверие в гласа.

Фергън се усмихна печално.

– Не съм свикнал да хвърлят камъни по мен. Мисля, че изненадата надви инстинкта да се наведа.