Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
Сония погледна към вратата на Заседателната зала и видя тъмна фигура. Сърцето й подскочи, когато я разпозна.
Убиецът!
Тя впери поглед в него, убедена, че това е мъжът, когото беше видяла през нощта, когато се бяха промъкнали в Гилдията. Лицето му имаше същото сериозно, мрачно изражение, каквото го помнеше, Докато прекосяваше залата, черната му мантия се развяваше около краката му.
Няколко магьосници се извърнаха и му кимнаха, демонстрирайки същото уважение, каквото Сония беше виждала на лицето на Фарин, когато той приветстваше убийците, работещи за Крадците. Мъжът им кимна в отговор, но не се спря. Момичето разбираше, че трябва да спре да го зяпа, но просто не можеше да отвърне погледа си от него. Очите му се плъзнаха по нея, задържаха се за миг, и се отместиха.
Сония стреснато подскочи, когато Тания я докосна по рамото.
– Това е лорд Оусън, помощник на Разпоредителя.
През вратата излизаше млад човек. Той се спря и погледна към Сония. Когато срещна погледа й, я повика с ръка да се приближи.
– Отивай – прошепна Тания и отново потупа Сония по рамото.
– Всичко ще бъде наред.
Сония си пое дълбоко дъх и се застави да тръгне към вратата на Заседателната зала. Когато се приближи до младия магьосник, той вежливо се поклони.
– Поздрав, Сония. Добре дошла в Заседателната зала.
– Благодаря, лорд Оусън. – Тя се поклони неловко.
Помощникът на Разпоредителя се усмихна и я покани да го последва вътре. Щом влезе в залата, миризмата на дърво и лак подразни обонянието й. Залата изглеждаше по-голяма, отколкото и се беше сторила отвън. Стените й се издигаха нагоре към тъмния таван. Под покривните греди се въртяха няколко магически сфери, които изпълваха помещението със златиста светлина.
От двете страни по дължина на залата се простираха няколко редици дървени пейки. Сония усети как устата й пресъхва, щом забеляза облечените в мантии мъже и жени, които не сваляха погледи от нея. Тя преглътна тежко и наведе поглед. Оусън спря и й даде знак да остане на мястото си, след което се изкачи до разположените стъпаловидно в полукръг кресла. Тя знаеше, че това са местата на Висшите мигове. Ротан й беше нарисувал диаграма на разположението на местата, за да може да запамети имената и титлите на магьосниците.
Поглеждайки нагоре, тя видя, че последната редица е почти празна. Ротан я беше успокоил, че кралят рядко уважава церемониите на Гилдията. Креслото му, което се намираше в центъра, беше по-голямо от останалите, и върху меката му облегалка беше избродиран кралският инкол.
Под него се намираше друг самотен стол. Сония изпита леко разочарование, забелязвайки, че гой също е празен. Беше се надявала да зърне Върховния повелител.
Разпоредителят Лорлън седеше в центъра на средната редица. Креслата от двете му страни бяха празни. Той разговаряше с Оусън и мъжа с издължена физиономия от долния ред, който носеше черен шарф върху червената си мантия. Това, спомни си Сония, беше лорд Болкан, Повелителят на Воините.
Отляво на Болкан седеше неприветливата лейди Винара, Повелителка на Лечителите, която беше посетила Ротан след като магьосникът обяви, че Сония възнамерява да остане. От дясната страна на Болкан седеше възрастен мъж с ъгловато лице и голям нос – лорд Сарин, Повелител на Алхимиците. И двамата гледаха напрегнато Лорлън.
На най-долната редица се намираха местата на Принципалите – магьосниците, които контролираха и организираха учебния процес в Университета. Само две кресла бяха заети. Сония се намръщи, опитвайки се да си спомни защо, след което погледна към лорд Болкан. Тогава си спомни, че воинът съвместява две длъжности.
Оусън се изправи и слезе по стълбите. Върховните матове се обърнаха към залата. Разпоредителят Лорлън се изправи, повдигна брадичката си и огледа събралите се магьосници.
– Започва Изслушването за назначаване на наставник на Сония – обяви той. – Моля лорд Ротан и лорд Фергън, претенденти за този пост, да се приближат.
Чувайки тропането на ботуши, Сония погледна към местата на магьосниците. Към нея се приближаваше позната фигура. Когато Ротан стигна на няколко крачки от Оусън, той я погледна и й се усмихна.
Тя изпита неочакван прилив на привързаност към учителя си и се накани да му се усмихне в отговор, но в този миг си спомни какво възнамерява да направи и заби поглед в пода. Той щеше да остане ужасно разочарован от нея...
В залата се разнесоха други стъпки. Сония вдигна глава и видя, че Фергън спира на няколко крачки от Ротан. Той също й се усмихна. Тя положи усилия да не потрепери и погледна Разпоредителя Лорлън.