Гилдията на магьосниците

Не можеше! Нямаше права върху нея. Осъзнаването на този факт му причини болка като от удар в гърдите. Въпреки че сърцето му беше трепнало, когато тя се бе върнала в живота му, Сония никога не беше показала, че изпитва към него нещо повече от приятелски чувства и привързаност.

Сери чу приглушени звуци и застина. Някъде отдалеч долитаха потропвания на обувки върху камък. Докато стъпките се приближаваха, Сери отстъпи от вратата, за да освободи място, така че магьосникът да може да влезе спокойно в килията. Крачките звучаха така, сякаш Фергън бърза.

Но те не се забавиха пред вратата, а отминаха нататък.

Сери пристъпи напред. Дали това бе тъмничарят му, бързащ за някъде? Или, може би, беше някой друг?

Младежът се хвърли към вратата и вдигна юмрук, за да удари по нея, но в следващия момент замръзна, обхванат от съмнения. Ако беше прав в предположението си, че Фергън го използва, за да изнудва Сония, нямаше ли да изложи момичето на опасност, като избяга и провали плановете на Фергън?

Ако Фергън й беше разказал твърде много, можеше да я убие, за да прикрие престъпленията си. Сери беше чувал множество истории за отвличания и изнудвания, където нещата се бяха объркали, и той потрепери, когато си спомни неприятните завършеци на някои от тези истории.

Крачките се отдалечиха и утихнаха. Сери притисна глава към вратата и изруга. Беше твърде късно. Непознатият си беше отишъл.

Младежът въздъхна и реши да се върне към плана си да се сприятели с Фергън, дори и само за да научи какви са плановете му. Отново разигра в съзнанието си евентуален разговор между тях. Когато отново дочу стъпки, почти повярва, че са плод на въображението му.

Но те звучаха все по-силно и той разбра, че са истински. Сърцето му се разтуптя, когато осъзна, че са на двама души. Те спряха пред килията и Сери чу приглушения глас на Фергън:

– Стой! Пристигнахме.

Ключалката изщрака и вратата се отвори. Над главата на Фергън увисна светещо кълбо, заслепявайки Сери. Въпреки това той разпозна силуета на другия посетител. Сърцето му подскочи.

– Сония!

– Сери?

Сония вдигна ръце към очите си и свали черната превръзка. Примигна срещу него, усмихна се и пристъпи в килията.

– Добре ли си? Нали не си болен или ранен? – Очите й шареха по него, търсейки следи от наранявания.

– Не съм – поклати глава той. – А ти?

– Добре съм. – Тя погледна към Фергън, който ги наблюдаваше с интерес. – Фергън наистина ли не ти е направил нищо?

Сери се усмихна накриво.

– Само ако сам си го просех.

Сония повдигна вежди и погледна Фергън с присвити очи.

– Може ли да поговоря с него насаме?

Фергън се поколеба, после повдигна рамене.

– Добре. Само няколко минути, не повече.

Той махна с ръка и вратата се затвори, потопявайки стаята в пълен мрак.

Сери въздъхна.

– Сега и двамата сме затворени тук.