Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
Другите й посетители бяха Денил, после строгата и внушителна Повелителка на Лечителите и накрая – семейство възрастни хора, приятели на Ротан. При всяко почукване на вратата Сония се напрягаше, очаквайки Фергън, но воинът не се появи.
Тя съобрази, че той няма да дойде, докато не остане сама, и почти се зарадва, когато Ротан излезе след вечеря, като преди това каза, че ще се прибере късно и няма нужда тя да го чака.
– Ако искате, ще остана да си поговоря с вас – предложи Тания.
Сония се усмихна с признателност.
– Благодаря, Тания, но предпочитам да остана сама тази вечер. Прислужничката кимна.
– Разбирам. – Тя отново се обърна към масата, и в този момент се разнесе почукване по вратата. – Да отворя ли, лейди?
Сония кимна. Пое си дълбоко дъх, наблюдавайки как прислужничката отваря вратата.
– Тук ли е лейди Сония?
При този глас коремът на девойката се сви от страх.
– Да, лорд Фергън – отвърна Тания. Тя погледна разтревожено към Сония. – Сега ще я попитам дали желае да ви приеме.
– Нека влезе, Тания. – Въпреки че сърцето й се беше разтуптяло, Сония успя да прозвучи спокойно.
Прислужницата отстъпи от вратата, пропускайки магьосника с червена мантия в стаята. Той сложи ръка на гърдите си и склони глава.
– Аз съм лорд Фергън. Надявам се, че лорд Ротан е споменал за мен.
Погледът му се насочи към Тания и после се върна към девойката. Сония кимна.
– Да – отвърна тя. – Спомена ми. Искате ли да седнете?
– Благодаря – отвърна той и се настани изящно в креслото. – Отпрати жената!
Сония преглътна и погледна към прислужницата.
– Тания, имаш ли още работа?
Жената погледна към масата, после поклати глава.
– Не, лейди. Мога да се върна по-късно за съдовете.
Тя се поклони и излезе от стаята.
Щом вратата се затвори след нея, дружелюбното изражение на Фергън изчезна.
– Едва тази сутрин узнах, че Ротан е обявил, че си готова. Доста време ти отне да му кажеш.
– Трябваше да изчакам подходящия момент – отвърна Сония. – Иначе щеше да му се стори странно.
Фергън я изгледа, после махна пренебрежителна с ръка.
– Както и да е, вече е направено. Сега искам да се уверя, че си разбрала правилно инструкциите ми. Повтори ми ги.
Той кимаше, докато тя изброяваше нещата, които той й беше заръчал да направи.
– Добре. Имаш ли някакви въпроси?
– Да – каза тя. – Откъде да знам, че Сери наистина е при теб? Засега съм видяла само камата.
Той се усмихна.
– Просто ще трябва да ми се довериш.
– Да се доверя на теб? – Тя изсумтя шумно и си наложи да го погледне в очите. – Искам да го видя. В противен случай може да се наложи да попитам Разпоредителя Лорлън дали изнудването е престъпление в Гилдията.
Устните му се изкривиха в подигравателна усмивка.
– Не си в такова положение, че да ме заплашваш.
– Нима? – Сония се изправи и се приближи до високата маса, където си наля чаша вода. Ръцете й трепереха и тя се радваше, че е с гръб към магьосника. – Знам всичко за този вид изнудване. Все пак съм живяла с Крадците, забрави ли? Така че трябва да ме убедиш, че заплахите ти са основателни. Досега съм видяла единствено камата. Откъде да знам, че държиш и собственика й?
Тя се обърна, срещна погледа му и със задоволство отбеляза, че в него се е появила несигурност. Той стисна юмруци, после бавно кимна.
– Много добре – каза магьосникът, изправяйки се. – Ще те отведа при него.
Тя изпита усещане за триумф, което бързо изчезна – Фергън нямаше да се съгласи толкова лесно, ако не държеше наистина Сери затворен. Освен това Сония много добре знаеше, че когато е заложен нечий живот, най-трудното е да се направи така, че похитителят да не убие жертвата, след като получи каквото иска.
Фергън се приближи до вратата, отвори я и пропусна девойката пред себе си. Когато Сония пристъпи в коридора, двама магьосници се спряха и я изгледаха обезпокоени, но при вида на Фергън се отпуснаха.
– Ротан разказвал ли ти е за сградите на Гилдията? – попита Фергън на висок глас, когато двамата се насочиха към стълбите.
– Да – отговори тя.
– Те са били построени преди около четиристотин години – продължи той, без да обръща внимание на отговора й. – Гилдията се е разраснала твърде много...
„Най-накрая седмицата свърши!” – помисли си ликуващо Денил на излизане от класната стая. Възможността Сония да се присъедини към Гилдията не беше хрумвала на учениците. Те бяха обсъждали темата през целия ден и даже му се беше наложило да изгони от час двамина, за да не отвличат вниманието на останалите.