Гилдията на магьосниците

– Това ли е Заседателна та зала? – Сония поклати невярващо глава. – Мислех, че са я заменили.

– Не са – усмихна се Тапия. – Тя е в отлично състояние, а освен това представлява историческа ценност. Ви било жалко да я съборят. Просто срутили вътрешните стени и прегради и я превърнали в огромна зала.

Впечатлена, Сония тръгна след прислужничката. Тания й показа една врата.

– Ти ще влезеш оттук. Сега те провеждат Съвет. Когато приключат, ще започне Изслушване то.

Сония усети как стомахът и се свива. В Заседателната зала се намираха сто магьосници, които трябваше да решат съдбата й. А тя щеше да се изправи пред тях... и да излъже.

Обзеха я болезнени съмнения. Ами ако въпреки помощта й Фергън изгуби процеса? Дали ще освободи Сери:

Сери...

Сония поклати глава, припомняйки си признанието му: „Дори не исках и да чувам, че Гилдията наистина иска да ти помогне. Ти се върна толкова неочаквано при нас и аз не исках от ново да те изгубя. Той се страхуваше да не я изгуби.

Сери я обичаше. От изненада тя дори изгуби дар слово, но после си спомни как я беше гледал, как понякога се смущаваше, когато говореше с нея и как се държеше Фарин, сякаш Сери беше нещо повече от верен приятел. Всичко дойде на място то си.

А дали тя се чувстваше по същия начин? Сония си беше задавала този въпрос безброй пъти след срещата им, но не можеше да отговори със сигурност. Тя не се чувстваше влюбена, но може би любовта бе точно страхът, който я беше обзел, когато разбра, че Сери е в опасност? Или тя щеше да изпитва това към всеки, когото обича, независимо дали е просто приятел или повече от приятел?

Ако го обичаше, нямаше ли сърцето й да подскочи от радост при признанието му? Нямаше ли да чувства благодарност, че се е опитал да я спаси, вместо вина, че загрижеността му за нея е довела до неговото пленяване?

Едно беше сигурно – ако наистина го обичаше, тя нямаше да си задава тези въпроси.

Тя изхвърли тези мисли от главата си, пое си дълбоко въздух, издиша го бавно и се опита да се овладее.

Тания я потупа ободряващо по гърба.

– Надявам се, че няма да продължи дълго, но кой го знае?

Разнесе се гръмко изщракване и вратата, която й беше показала Тания, се отвори широко. Оттам излезе един магьосник, после още един. Постепенно Сония започна да притеснява защо излизаха толкова много хора. Да не би Изслушването да беше отменено?

– Къде отиват?

– Ще останат само онези, които са непосредствено заинтересувани от Изслушването.

Някои магьосници напуснаха Голямата зала, други се събраха в малки групички. Неколцина я погледнаха с любопитни очи. Сония избягваше погледите им с безпокойство.

– Сония?

Тя се сепна и погледна към Заседателната зала.

– Ротан?

– Съветът беше кратък – свърши бързо. Скоро ще те призоват.