Върховният повелител

Над пътя се стелеше прах и замъгляваше хоризонта. В далечината не се виждаха никакви планини, макар вече да пътуваха два дни. Ротан знаеше, че пътят води почти директно в Калия, където се разделяше на две. Левият път водеше право към Крепостта; по десния се тръгваше на североизток, към Южния проход. Точно натам се бяха запътили.

„Толкова ми е странно, че пътувам към южен проход”, помисли си Ротан. Маршрутът сигурно беше наречен така заради мястото си в планините, а не заради общото местоположение в Киралия. Преди пет години беше стигал близо до него, когато отиде да посети сина си по време на лятната почивка.

Когато се сети за Дориен, той се намръщи. Синът му наблюдаваше пътя към Прохода и срещата им беше неизбежна. Ротан трябваше да му обяснява къде отива и защо, и на Дориен това нямаше да му хареса.

„Сигурно ще поиска да се присъедини към нас – тихо изсумтя Ротан. – Въобще не ми се иска да се стига дотам”.

Но до срещата със сина му имаше още няколко дни.

Рейвън беше казал, че с каруца до Южния проход се стига за шест или седем дни. „Дотогава Сония ще е прекарала в Сачака петнайсет дни – помисли си Ротан. – Ако оцелее толкова дълго”.

Пет дни по-рано Ротан изпита огромно облекчение, когато Лорлън му каза, че Акарин се е свързал с Висшите магове. Сония беше жива. Лорлън му преразказа и дочутия разговор между двама сачаканци, който много притесни Ротан. Независимо дали непознатите бяха ичани или не, те очевидно желаеха смъртта на Сония и Акарин.

— Те ги наричаха „киралийците” – беше казал Лорлън. – Надявам се това да не означава, че те се отнасят по този начин с всички киралийци. От години киралийските търговци пътуват безпроблемно до Арвис и обратно и твърдят, че не виждат причина това да се промени. Просто внимавайте.

— Някой приближава – каза Рейвън. – Отзад.

Ротан погледна към шпионина. Мъжът леко се размърда и едно око се появи под периферията на шапката. Когато погледна към пътя, Ротан успя да забележи някакво движение зад праха, който бяха вдигнали при преминаването си. От облака изскочиха няколко коне и ездачи, и магьосникът усети как пулсът му се ускори.

— Магьосници – каза той. – Болкан е изпратил подкрепление за Крепостта.

— По-добре отбий встрани – посъветва го Рейвън. – И не си вдигай главата. Нали не искаш да те разпознаят.

Ротан леко дръпна поводите. Гораните отметнаха глави назад и бавно се придвижиха към лявата страна на пътя. Звукът от потропващи копита се приближаваше.

— Но пък може и да се зазяпваш по тях – додаде Рейвън. – Те ще го очакват от теб.

Шпионинът вече седеше в каруцата. Ротан се обърна и погледна изпод периферията на шапката си към приближаващите магьосници.

Първи подмина каруцата лорд Ийкмо, воинът, който бе обучавал Сония предишната година. Магьосникът дори не погледна към Ротан и Рейвън.