Три сестри, три кралици

— В такъв случай ти си знаела за жената на съпруга ти?

— Разбира се, че знаех — казвам. — Половин Шотландия знае за нея и за податливата ѝ добродетел. Половината лордове вероятно са се възползвали от нея. Защо да ме е грижа за една блудница?

— Защото тя твърди, че е негова съпруга — казва тя.

— Както правят всички блудници.

Мери иска да ми вярва. Винаги е гледала на мен с уважение. Иска да повярва на моите твърдения.

— Нима той не се ожени за теб по любов? Нали сте имали истинска сватба? Нали изобщо не е бил женен за нея?

— Какво искаш да кажеш с това „изобщо“? Такава си глупачка. Не, никога. Били сгодени, когато тя била дете. Изобщо не се е стигало до подготвяне на венчавка. Той я остави заради мен, от любов към мен, предпочете мен пред всички други жени в Шотландия. Така че какво толкова, ако сега се забавлява с нея, докато отсъствам? Веднага щом се върна в Шотландия, той ще я изостави отново.

— Но, скъпа моя, казват, че тя живее в дома ви като негова съпруга.

— Това не означава нищо за мен.

— Ами ако имат дете?

— Защо да ме е грижа за още едно копеле? — питам, вбесена, че тя повтаря като папагал прочувствените реплики на Катерина. — Джеймс имаше десетки, а баба ни и баща ни ме изпратиха да се омъжа за него, знаейки много добре, че той ги е настанил в замъка, който получих като сватбен подарък. Мислиш, че ме е грижа, задето Джанет Стюарт може да роди, при положение, че съпругът ми, кралят, имаше цял полк копелета? Когато определи едно от тях за свой наследник, преди да родя момчето си!

Тя се отпуска назад на пети, миглите ѝ са потъмнели от сълзи, челото ѝ е сбърчено от озадачена гримаса:

— Наистина ли? Наистина не те е грижа?

— Ни най-малко — казвам. — А когато откриеш, че съпругът ти си е легнал с някоя пачавра, теб също няма да те е грижа. Няма да има значение за теб, така или иначе.

Тя слага ръка в малката вдлъбнатина в основата на шията ѝ, където тупти пулсът ѝ.

— О, ще ме е грижа — казва. — Ще ме е грижа, и Катерина също я е грижа.

— Тогава вие сте две глупачки — заявявам. — Аз съм кралица, аз съм неговата кралица. Той гледа с уважение на мен и ме обича като поданик и като любовник, и като мъж, мой мъж. За мен е без значение дали понякога яде вечерята си от дървена чиния. Това не обезценява моите златни блюда.

Стъписана, тя ме поглежда с широко разтворени сини очи.

— Никога не съм мислила за това по такъв начин. Винаги съм мислила, че един съпруг и една съпруга би трябвало да бъдат всичко един за друг. Както е Брандън за мен.

— Добре е да си почиваш — казвам рязко, внезапно забелязвайки сметанената бледност на съвършената ѝ кожа. — Не носиш в утробата си принц, но въпреки това трябва да внимаваш. Не бива да плачеш, не бива да коленичиш. Стани.