Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
Грубо ѝ подавам ръка и я издърпвам на крака. Хващам я под ръка и я повеждам обратно през прохладата на градините.
— Значи си сигурна, че той ще се върне при теб, когато отидеш в Шотландия?
— Аз съм негова съпруга. Къде другаде да отиде?
Няколко мига вървим мълчаливо.
— Откъде знаеш всичко това, така или иначе?
Не мога да скрия раздразнението си, че тя и Катерина са шушукали натъжено по мой адрес. Не мога да понеса мисълта, че са обсъждали шепнешком новините от Шотландия, ококорени и възбудени.
— Томас Улзи казал на Катерина, а тя каза на мен. Томас Улзи знае всичко, което става в Шотландия. Има шпиони навсякъде.
— Които шпионират съпруга ми — отбелязвам.
— О, сигурна съм, че не. Не специално него. Просто дали е… — тя млъква, преди да изрече, че го подозират в нелоялност както към мен, така и към страната ми. Поколебава се. — Може ли да кажа на Катерина, че не се безпокоиш от този слух? Тя ще бъде толкова облекчена.
— Та нима трябва да ѝ казваш всичко? Тя и изповедница ли ти е вече?
— Не, просто винаги си казваме всичко една на друга.
Изсумтявам:
— Съпрузите ви сигурно са много доволни от това. Ти ли ѝ каза, че Хари си ляга с придворната ѝ дама Беси?
Тя се забавя зад мен, докато се качваме по стълбите.
— Да — прошепва. — Казвам ѝ всичко, което знам, дори когато ми се къса сърцето, че ѝ го казвам.
— А тя казва ли ти за флиртовете на твоя съпруг?
Тя се подпира с ръка на каменната стена, защото краката ѝ се подкосяват.
— О! Не! Той няма флиртове.
Не мога да твърдя, дори в гнева си, че има.
— Никакви, за които да знам — казвам троснато. — Но ще си намери някоя, докато си в този вид, голяма колкото плевня и неспособна да си лягаш с него. Всеки мъж си взема някоя пачавра, когато жена му се оттегли в уединение преди раждането.
Сълзите, които идват толкова лесно, отново набъбват в очите ѝ.
— Не казвай това! Сигурна съм, че няма. Сигурна съм, че не би го направил. Той идва в леглото ми и спи до мен, обича да ме прегръща. Обичам да спя в обятията му. Наистина не мисля, че има любовница. Наистина вярвам, че не би постъпил така.
— О, я върви да плачеш с Катерина — казвам, непоносимо раздразнена, когато стигаме до върха на стълбите. — Вие двете много добре умеете да плачете без повод. Но дръжте злобните си езици далече от съпруга ми и мен.
— Не сме клюкарствали! — възкликва тя. — Пазехме го в тайна от страх, че ще се разстроиш. Обещах да не казвам нищо. Беше много погрешно от моя страна да казвам каквото и да било.
— Толкова си глупава — казвам, прибягвайки до обидите, които си разменяхме в детската стая. — Гледам те и си казвам само колко е добре, че поне си хубава, защото Бог е свидетел, че си най-глупавото момиче, което познавам. За Катерина, каквато е стара и скучна, изобщо няма надежда.
Тя извръща глава след тази грубост и забързва нагоре по стълбите към покоите на кралицата. Отправям се към собствените си покои. Излекувана съм от копнежа си да остана тук. Искам да си ида у дома, в Шотландия. Омръзна ми от това домакинство от жени; омръзнаха ми тези жени, които наричат себе си мои сестри, но клюкарстват за мен зад гърба ми. Английската кралица и френската кралица: мразя ги и двете.
Не съм единствената, на която ѝ е дотегнало от французите и начина, по който купуват фаворитите в двора. Мери и съпругът ѝ открито са на издръжка на французите, а половината английски двор взема подкупи. Френските търговци и занаятчии са измъкнали залъка от устите на честните англичани във всяко занятие и магазин в града. Предупреждавам Хари, че на французите няма да им се наложи да нахлуват с флот, вече са толкова многобройни, че по някоя лондонска улица почти не можеш да чуеш да се говори английски, толкова е претъпкано с мосюта.
Хари се смее — нищо не може да развали слънчевото му настроение. Прекарва целия си ден в лов със соколи, докато цялата работа по кралските дела се върши от Томас Улзи, който му носи документите за подпис, когато той би трябвало да слуша литургията. Хари надрасква подписа си, без да обръща внимание и на Божието слово, и на изпълняването на дълга си.
Но жителите на Лондон наистина смятат, също както и аз, че има твърде много чужденци, които отмъкват поминъка на доверчивите англичани. Всеки ден се съобщава за половин дузина инциденти с измама от страна на чуждестранни търговци, за прелъстявания и посегателства, извършени от французи, за почтени англичани, изблъскани грубо от главния път, или изместени от работата си. Когато биват призовавани на съд, французите подкупват магистратите и се измъкват напълно безнаказано. Лондончани стават все по-гневни и по-гневни.