Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
И двамата валгски принцове вдигнаха ръка, сякаш споделяха едно съзнание. Армията на брега спря. И загледа оттам как събратята им се давят. Как Ендимион и Селен разцепват леда наново и наново, за да не стегне пак.
Едион се усмихна, наблюдавайки мятащите се в ледената вода врагове.
Двамата валгски принцове отвърнаха на усмивката му от отсрещния бряг на реката. Единият плъзна ръка по черния нашийник около врата си. Обещание и напомняне за онова, което предстоеше да му причинят.
Едион килна глава с подигравателна покана. Можеха да опитат.
Когато силата на елфите се поизчерпа, ледът стегна и похлупи давещите се войници, заклещвайки ги завинаги в тъмната вода.
Вместо заповед валгските принцове отприщиха черен вятър и войниците им поеха по заледената повърхност, като дори не свеждаха очи към юмруците, блъскащи по леда под краката им.
Едион отиде с коня си зад фронтовата линия, където Килиан и Елган чакаха върху собствените си жребци. Около две хиляди вражески войници бяха потънали в реката. И нямаше да излязат оттам.
Нищожна част от прииждащата армия.
Едион не изпитваше необходимост да казва каквото и да било на командирите си, които го познаваха цял живот, и то навярно по-добре от всеки друг. Те също мълчаха.
Когато накрая моратската войска достигна техния бряг с блеснали под сивкавата дневна светлина оръжия, Едион нададе боен рев и се втурна в атака.
***
Илкените бяха разбрали, че уивърнът, който ги изтребваше, беше преобразен хамелеон. Лизандра го осъзна, когато изскочи от редиците на армията си, устремявайки се към групичка от три крилати звяра.
Още три я чакаха, укрити сред валгската войска на земята. Засада.
Успя да откъсне главите на два илкена с шипестата си опашка, но отровните им нокти я принудиха да отстъпи. Затова примами чудовищата обратно към собствената си армия - в обсега на стрелците на Рен.
Те ги свалиха, но трудно... Простреляха крилете им, за да може Лизандра да ги обезглави.
След това се насочи обратно към земята, превъплъщавайки се в призрачен леопард още преди да кацне, и връхлетя войниците, които вече напираха срещу скрепените щитове на Терасен.
Вещата сплотеност на Гибелния легион не можеше да се мери с огромната численост на врага, който ги притискаше. Елфическите воини, Тихите асасини, обединени с малцината войници на Ансел и Галан, също не бяха способни да ги възпрат.
Затова Лизандра продължи да ги разкъсва с нокти и зъби, докато гърлото ѝ гореше от черна жлъчка. Снегът вече се превръщаше в кал под лапите ѝ. Мъртъвците се трупаха сред човешки и валгски писъци.
Викът на Едион отекна надолу по редиците:
- Дръжте десния фланг!
Тя рискува да надникне натам. Илкените съсредоточаваха силите си в десния фланг, атакуваха воините във фаланга, изтъкан от смърт и отрова.
Принцът изрева нова заповед:
- Не изпускайте левия фланг!
Разпределил бе Гибелния легион в десния и левия фланг, за да компенсира разклатените им сили в южния край на войската, но не беше достатъчно.
Илкените нападнаха кавалерията и конете зацвилиха, докато отровни нокти изтръгваха вътрешностите им и телата им затрупваха ездачите.
Едион препусна с жребеца си към левия фланг и част от Гибелния легион го последва.
Лизандра разкъсваше войник след войник под дъжд от стрели - и приятелски, и вражески.
А моратската войска продължаваше да приижда. Все по-напред и все по-безмилостно, изтласквайки Гибелния легион назад като клон, паднал на пътя ѝ.
Дъхът прогаряше дробовете на Лизандра, нозете я боляха, ала не спираше да се бие.
Ако битката продължеше в този дух, до залез от армията им нямаше да е останало нищичко.
Явно и войниците го проумяваха. Често надзъртаха отвъд демоните, с които се сражаваха, към онези десетки хиляди, настъпващи в спретнати редици, готови да убиват, и убиват, и убиват...
Някои се обръщаха. И дезертираха.
Някои просто хвърляха щитовете си и побягваха от Морат.
А Морат не пропусна възможността. Налетя върху най-предната им редица като вълна, разбиваща се в скалист бряг. Право в центъра, който досега не бе поддал дори когато двете ѝ страни изнемогваха.
И войниците пробиха редицата.
А сетне се възцари хаос.
Едион изрева отнякъде... . от сърцето на ада:
- Затворете редиците!