Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
Още преди да разбере какво става, взеха Ан и тя потъна някъде в чуждия свят на родилното отделение — място, където мъж без слушалка на врата не можеше да припари. Въпреки протестите му, Джордж беше отведен пред регистратурата. Там една сестра, чието място бе по-скоро сред подчинените на главен инспектор Мартин, му каза категорично да си върви да спи, защото нито ставал за украса, нито бил от полза — било то на жена си или на медицинския екип.
Джордж се озова отвън, на паркинга, напълно зашеметен, почти без да разбира как се е озовал там. А сега какво трябваше да прави? Ан през цялото време четеше книги, които я подготвяха за майчинството, но никой не беше казал на Джордж какво се изисква от него. Родеше ли се веднъж бебето, добре. От там нататък знаеше какво да прави. Пури за всички момчета от управлението и после — в кръчмата, да полеят бебето. Но как да запълни времето до този момент? И за колко време всъщност ставаше дума?
Той въздъхна, качи се отново на колата и подкара към къщи. Когато спря пред елегантната малка къщичка, почти пълно копие на онази от Бъкстън, но без такава хубава ъглова градинка, първата му работа беше да грабне телефона и да се обади в болницата.
— Няма да стане току-така, предстоят още много часове — отвърна кисело сестрата. — Защо не си легнете и не ни се обадите утре сутринта?
Джордж тресна слушалката обратно на мястото й. Още не се бе сближил достатъчно с никой от колегите си, за да го покани да пийнат по едно. Тъкмо се канеше да нападне бутилката с уиски в салонния бюфет, когато телефонът иззвъня. Джордж се стресна така, че изпусна една от кристалните чаши, които им бяха подарили за сватбата.
— Майната му! — той вдигна слушалката.
— Лош момент ли уцелих, Джордж? — гласът на Томи Клъф погали ухото му като самопризнание на заинатен престъпник.
— Току-що закарах Ан в родилното, но като изключим това, всичко е наред. Какво става с теб?
— Успях да си разменя смяната с един колега. Смятам да дойда към вас, за да се убедя, че утре ще обесят онзи мръсник. Имах намерение после двамата да се напием едно хубаво. Но явно имаш други ангажименти.
Джордж се вкопчи в телефонната слушалка като удавник за сламка.
— Идвай веднага, имам нужда от тебе. Тия сестри се държат така, като че ли мъжете нямат нищо общо с бебетата, дето се раждат.
Томи се изкиска.
— Мога да ти кажа как да им отговориш, ама нали си женен мъж, няма да наскърбявам несвикналия ти слух. До час, час и нещо съм при теб.
Джордж успя да запълни част от това време, като се разходи до близката кръчма и купи няколко бири в допълнение към уискито. Но в крайна сметка не пиха кой знае колко — и двамата бяха дълбоко засегнати посвоему от събитията, които се развиваха около тях.
Известно време след полунощ — и след четвъртото обаждане на Джордж в родилното отделение — Клъф си легна да спи в стаята за гости. Но Джордж не можа да заспи, не че му пречеше лекото похъркване на сержанта. Докато нощта клонеше все повече към зазоряване, в ума му страданията на Алисън Картър се смесваха с това, което преживяваше Ан сега, докато вече не успяваше да различи двете представи. Накрая, когато небето на изток вече светлееше, той успя да задреме, свит в зародишна поза на леглото.
В седем часа го събуди навитият будилник. Той отвори очи и за миг се събуди напълно. Дали вече беше станал баща? Изпъна крака, стана и затича надолу към телефона, като едва не се препъна по стълбите. Гласът, който му отговори, беше различен, но тонът беше същият. Нямало нищо ново. Подтекстът беше: престанете да досаждате.
Над перилата се показа главата на Клъф — очите му бяха подпухнали, къдравата коса — разрошена.
— Нещо ново?
Джордж поклати глава.
— Нищо?
— Колко странно — прозя се Клъф. — Че Ан трябваше да почне да ражда тъкмо сега.
— Не е чак толкова странно. Преноси бебето две седмици. А според нейните книги тревогата може понякога да предизвика раждането. Малко ли се изтормози от този случай — каза Джордж, докато се качваше нагоре по стълбите. — Първо следствието, когато трябваше да се примири, че работя денонощно, после трябваше да чете по вестниците цялата тази гадост, че съм бил толкова корумпиран, че съм готов да изпратя невинен човек на бесилката, и накрая започна да я гризе мисълта, че един човек ще увисне на бесилката, защото съм си свършил работата, както трябва — той застана на площадката и поклати глава. Разрошеният кичур падна на челото му от движението. — Цяло чудо е, че не пометна.