Храмът на боговете [calibre 2.58.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Храмът на боговете [calibre 2.58.0]». Краткое содержание книги:
- Мхм - кимна Нина. - Вашият интерес към него е чисто научен, нали? Основната ви цел е да впрегнете енергията на Земята.
- Точно така - обади се единият от братята Бул. - Каква друга би могла да бъде?
- Да не би да намеквате, че имаме скрити интереси? - попита с обвинителен тон вторият близнак.
- Вие можете да отговорите на този въпрос. Знаете ли, преди да дойда тук, разговарях с един от членовете на Групата. - Думите ѝ веднага пуснаха котката на съмнението между гълъбите в клетката, милиардерите започнаха да си хвърлят параноични погледи. Нина се наслади на объркването им, след което поясни: - Трябваше да добавя, че е бивш член.
- Глас - изсъска Уордън.
- Аха.
- Къде говорихте с него? - настоя да научи Виктория Бранигън.
- На подводницата му.
Отговорът ѝ предизвика недоволни възгласи около масата. Горчаков удари с юмрук по нея.
- Знаех си! Това е единственият начин да изчезнеш напълно. Казах ти да наредиш на Американския флот да го потърси! - обърна се мъжът към Уордън.
Председателят на Групата вдигна ръце в опит да възстанови реда.
- Океаните са доста големи, Анисим - отговори на нападката той. - Не можех да помоля президента Коул да прати половината си флот след едно предчувствие, нали? - След като нещата се поуспокоиха, мъжът се обърна към Нина: - Значи, сте разговаряли с Глас. Какво ви каза той?
- След първоначалните изяснения около частта защо-се-опитва-да-ме-убие, разговорът тръгна. Обясни ми точно защо се е опитвал да ме убие.
- За да не можете да ни помогнете - констатира Уордън. - Казах ви, той беше отчаян, бе готов на всичко, за да запази печалбите от своя енергиен бизнес.
- Знаете ли, странно е, защото тези двамата тук... - жената посочи към Горчаков и Ал-Фейзал - ...трябва да са в същото положение като него, но въобще не ми изглеждат притеснени. Не, това, което Глас ми каза, е, че целта ви е нещо повече от обикновен монопол върху земната енергия. Желаете монопол върху нещо друго, нали така?
Изражението на Уордън ставаше все по-студено.
- Какво ще да е то, доктор Уайлд?
- Власт. Над всички. Завинаги. Ако намерите метеорита, ще разполагате с генетичен розетски камък. Той ще ви позволи да създадете вирус, който да измени човешкото ДНК, и по този начин ще получите контрол над едно покорно и смирено общество. Доближавам ли се до истината?
Последва дълго мълчание. Пръв го наруши Ал-Фейзал.
- Глас трябваше да бъде елиминиран в момента, в който се възпротиви на плана - изръмжа мъжът.
- Ще приема това като едно огромно „да“ - каза Нина. - Честно казано, не искам да бъда част от игричките ви. Моите разбирания са остарели. Според тях хората трябва сами да решават как да изживеят животите си - под хора визирам всички, а не някакъв си самопровъзгласил се елит. Лудост е, знам.
Маските на цивилизованността бързо паднаха от лицата на присъстващите.
- Ще правите точно онова, което ви кажем - изръмжа Уилям Бул.
- Смятате, че „хората“ някога са имали контрол над животите си? - продължи брат му. - Това са празнословия на либералите! Винаги е имало управляващи и управлявани. Така работят нещата.
- Просто искаме да прекратим разточителната свръхконсумация и вътрешните борби - добави Бранигън.
- Краят на всички конфликти - каза Уордън. - Това не е лъжа. Ще донесем ред и мир на света. Завинаги.
- Мир според вашите правила - саркастично му опонира Нина.
- Мирът си е мир.
- Както и почиването в мир? Колко хора ще умрат от този ваш вирус?
- По наши изчисления не повече от три процента от населението на света - обясни спокойно Фредерик Бул, все едно констатираше колко души притежават определена марка телефон. - Така или иначе, контролът над популацията е една от дългосрочните ни цели.
Уайлд го погледна отвратена.
- Цената на вашия мир ще бъде повече от двеста милиона живота, както и генетично робство за всички останали? Уха, страхотна сделка. - Нина изблъска стола си назад и се изправи. Взе куфарчето. - Така или иначе, няма значение, защото не можете да постигнете нищо без моето съдействие. А аз не бих ви помогнала.
- Не е задължително - започна студено Уордън - вашето съдействие да е доброволно. Ако се наложи, ще го получим насила.
- Така ли? - Нина бръкна в сакото си и извади пистолет - глока на София. Насочи го в лицето на инвеститора, който се сви от страх. От останалите членове на масата се разнесоха уплашени възгласи.