Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Глава дванадесета
При пристигането си в Анкона се настаних в една малка гостоприемница, за да не привлека ничии погледи. След като писах на Тереза и на френския офицер и писмата ми бяха предадени в пощата, намислих да си купя нови долни дрехи, а понеже и пристигането на куфара беше най-малкото несигурно, сметнах, че ще сторя добре, ако си поръчам и нови дрехи. Заедно с тази мисъл съобразих също, че за в бъдеще едва ли ще мога вече да намеря щастието си в свещеническото поприще. Колебаещ се при това какъв избор да направя, имах идеята да се превърна в офицер, тъй като за действията си нямаше да давам никому сметка. Тази мисъл беше естествена за моята възраст, още повече бях имал контакта с две армии, където видях, че само войнишкият мундир беше на почит и реших, че е добре да се сдобия със същото уважение. Освен това исках да се върна във Венеция и изпаднах във възторг от идеята да се покажа там в почтените одежди, тъй като в тези на религията там се бяха отнесли с мен твърде зле.
Попитах за добър шивач. Изпратиха ми „Смъртта“. По-точно човекът, когото ми доведоха, се казваше Морте. След като избрах сукно и му обясних каква желая да бъде моята униформа, той взе мярка и следния ден бях преобразен в един последовател на Марс. Снабдих се с дълга шпага. С красивия си бастун в ръка, с шапка с дръзко повдигнати краища и черна кокарда и с една дълга изкуствена плитка на гърба, аз излязох и се разхождах из града.
Считах, че на моя нов сан приляга едно по-прилично жилище от това, наето при пристигането ми, и се пренесох в най-добрата гостоприемница. И днес още си спомням с удоволствие за приятното впечатление, което имах от себе си, когато се любувах до насита на вида си в огледалото. Бях очарован от себе си. Намирах се възхитителен и създаден да нося и да прославя войнишкия мундир, който бях избрал по щастливо вдъхновение. Понеже бях сигурен, че никой не ме познава, аз си рисувах предварително с жива радост предположенията, които ще бъдат правени относно моята личност при появяването ми в първото кафене в града.
Униформата ми беше бяла, жилетката — синя, със златни и сребърни шнурове, със също такъв темляк за шпагата. Много доволен от внушителния си вид, отидох в кафене, четох вестник, докато опитвах от шоколада си съвсем небрежно и се радвах вътрешно, като виждах, че привличам вниманието. Един дързък човек ме заговори под някакъв предлог, отговорих му само едносрично и заблудих по този начин най-хитрите. След като оставих да ми се учудват достатъчно в кафенето, разходих важно особата си по най-оживените улици и се върнах в моята гостоприемница, където се храних сам на обяд.
Веднага след ядене дойде собственикът с една книга, в която ме помоли да запиша сведенията за личността си.
— Казанова.
— Моля, положението ви, господине?
— Офицер.
— На чия служба?
— На ничия.
— Отечеството ви?
— Венеция.
— Откъде идвате?
— Това не ви интересува.
Тези думи, изречени с един, както вярвах, отговарящ на външността ми тон, упражниха своето въздействие. Гостилничарят си отиде и аз бях много доволен от себе си, понеже отгатнах, че той беше дошъл, подтикнат от някои любопитни и знаех, че в Болоня се живее напълно свободно.
На следния ден отидох при банкера Орси, за да ми изплати моята менителница, приех една нова за шестстотин цехина и сто цехина в злато. След това разходих, както предишния ден, моя нов сан из града. Когато на следния ден пиех кафето си след ядене, съобщиха ми за идването на банкера Орси. Изненадан от това посещение, аз го поканих да слезе и видях, че го придружава монсиньор Корнаро, но се направих, че не го познавам. След като господин Орси ми каза, че идва да ми предложи пари за моите менителници и ми представи прелата, станах и казах, че съм възхитен да се запозная с него.