Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Веднага щом го направи, Тави със сила блъсна отвореното крило. То удари Тиберус по челото и гвардеецът се олюля. Тави подскочи към него, преди изразът на потрес и изненада да изчезне от лицето му, и заби юмрук в челюстта му, после още един. Тиберус се олюля напред-назад от ударите, след което сякаш изгуби съзнание и бавно се отпусна на земята.
Докато Тави се мръщеше и тръскаше дясната си ръка, Арарис сграбчи Тиберус и го завлече в кабинката, скривайки го от погледите. Тави затвори портите, заключи ги и взе тежката връзка ключове със себе си. После се обърна и тръгна към портите на самата кула, а Арарис го настигна.
Те пресякоха моравата и минаха през входната врата на Сивата кула. Болшинството Сиви гвардейци, както знаеше Тави, сега спяха. Няколко мъже бяха дежурни, разположени на всеки етаж, на който имаше затворници, но на стълбите нямаше никой.
Тави и Арарис започнаха бързо да се качват по стълбите. На всяка площадка имаше свещи с големината на светлината на магическа лампа и те се движеха възможно най-тихо в приглушената светлина, докато накрая стигнаха до етажа, където се намираше килията на Варг.
Един гвардеец дежуреше в ниша в коридора непосредствено до стълбите, сериозен на вид млад мъж, когото Тави не познаваше. Той седеше на масата и пишеше нещо, което приличаше на писмо.
— Какво, вече е два? — разсеяно попита пазачът. — Мислех, че камбаните тъкмо биха полу…
Младият гвардеец погледна нагоре. Погледът му се замята между Тави и Арарис и изведнъж очите му се разшириха. Той отблъсна стола си назад и започна да се надига, отваряйки уста.
Арарис покри разстоянието до младия пазач, преди той да успее да стане, в ръката му проблесна острие. Удари го с дръжката и гвардеецът се срина, бронята му силно издрънча.
Тави пристъпи до стълбите и се ослуша дали има ехо, но звукът от падането не се разнесе по каменното стълбище. Издиша бавно и кимна на Арарис.
— Всичко е наред — каза той. — Ще отида да го намеря. После ще…
Някъде в сградата камбана започна да бие тревога с нарастваща сила.
Сърцето на Тави прескочи.
— Какво стана? — попита той. — Какво, враните да го вземат, стана? Какво не сме взели под внимание?
По стълбите под тях се раздадоха викове. Поредица от тътнещи, плъзгащи звуци на спускаща се решетка като вълна премина през цялата сграда, отделяйки я от външния свят.
Над тях се разнесе тътен и Тави едва успя да се втурне напред към килиите, преди няколкостотинфунтова стоманена решетка да падне от тавана и да се удари в пода. Той се обърна и погледна решетката, която сега го разделяше от Арарис и стълбите.
— Няма значение какво не сме взели под внимание — каза Арарис. Той описа с меча си малък кръг, сякаш раздвижваше китката си, вдигна меча на проснатия в безсъзнание гвардеец и излезе на стълбите. — Отиди за канима. Аз ще поема стълбите.
Тави кимна, обърна се и се втурна по коридора към килията на Варг, докато в това време виковете на Сивите гвардейци ставаха все по-силни, камбаната продължаваше да бие, а звукът на множество обути крака, тропащи по каменното стълбище, се приближаваше.
Глава 34
Килията на Варг беше просторно помещение, което спокойно можеше да се нарече луксозно. Таванът беше достатъчно висок, за да може дори десетфутов каним да стои прав, ако пожелае, а самата килия беше разделена на хол, спалня и малка трапезария.
Когато Тави приближи, миризмата на ръжда и мускус от канима го удари в носа, връщайки спомена за редовните му посещения при Варг, както и спомени за действията на посланика на канимите по време на първата атака на вордската кралица.
Тави отиде до затъмнената килия, но не можа да види Варг. Сенките скриваха по-голяма част от нея, но дори така беше трудно да се повярва, че огромният каним може да се скрие. В леглото няма никой, помисли си Тави, но не можеше да бъде сигурен в това.
Разбира се, той нямаше намерение да отваря вратата, преди да поговори с Варг. Въпреки че беше в доста добри отношения с канима като за алеранец, Тави не хранеше никакви илюзии. Варг не му беше приятел.
Ако реши, че ситуацията му предоставя възможност да избяга и че може да го направи, като убие Тави, канимът щеше да го направи. По-късно можеше и да съжалява за това убийство, но това нямаше да забави дори за миг ноктите или зъбите му.
Тави спря пред вратата и извика:
— Варг! Аз съм Тави от Калдерон. Трябва да поговоря с вас.